Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 208

От устата на Костолиц се изтръгна вик на ярост и страх. Отворил сандъка, той най-сетне се беше сетил да провери контролните индикатори на кислородните маски, откривайки това, което Майлс отдавна подозираше — всички те бяха празни. Майлс се усмихна на кашлицата, която се разнесе зад гърба му, после измъкна кинжала на дядо си. Разряза пластмасовия маркуч от комплекта за първа помощ на четири равни части, сръчно им сложи накрайници, които залепи с пластичен бинт. Получи се странен на вид апарат, но действието му положително щеше да бъде ефикасно. Свърза един от маркучите с кислородната бутилка на комплекта и подаде свободния му край на инструктора.

— Въздух, сър? — От маркуча долиташе тихо съскане. — Препоръчвам ви да вдишвате през устата и да издишвате през носа…

— Благодаря, курсант Воркосиган — промълви с уважение инструкторът и пое маркуча. Обхванат от пристъп на кашлица, Костолиц се промъкна обратно към тях, краката му замалко не пробиха контролния панел. Майлс мълчаливо му подаде свободния край на втория маркуч. Онзи жадно засмука, в очите му се появиха сълзи. Причината за тях май не е само лютивия газ от охладителната система, рече си Майлс.

Захапал със зъби своя маркуч, той бавно запълзя нагоре по повредената стена на кабината. Костолиц понечи да го последва, но едва тогава откри, че двамата с инструктора бяха получили значително по-къси шлангове от този на партньора му.

Майлс изпъна докрай маркуча и внимателно прецени разстоянието. Да, май ще се окаже достатъчно дълъг… Костолиц и инструкторът волю-неволю изпаднаха в ролята на безучастни зрители, смучейки кислород от маркучите си като йоги.

Прекосил средата на стената, Майлс промени положението на тялото си и центробежните сили бавно го тласнаха към отровно зеления облак в дъното. Започна да брои стенните панели, 4-а, 4-б, 4-в… Тук трябва да е… Отмести квадратната плоскост и зад нея проблеснаха крановете за ръчно регулиране. Този ли? Не, следващият… Направи опит да го завърти, но металното кръгче отказа да се подчини на потната му длан.

В същия момент панелът пропука под тежестта на тялото му и се откърти. Майлс полетя към злокобния облак на газта, кислородната тръбичка се отскубна от устата му и започна да се мята като змия. Спаси се от фатално обгазяване единствено благодарение на факта, че успя навреме да задържи дъха си. Инструкторът скочи на крака с намерението да му се притече на помощ, но маркучът му беше прекалено къс. Докато пръстите му трескаво търсеха резервните маски във вътрешния джоб, Майлс преглътна и с върховно усилие се закрепи за близката издатина. Ръката му сграбчи кислородния маркуч и почти конвулсивно го натика в устата. Така… Сега опитай отново!

Завъртя крана с цялата сила на мускулите си и той покорно помръдна. Хайде пак! Съскането от дупката в стената на метър от него бавно започна да намалява, след миг спря, сякаш с последна въздишка на разочарование…