Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 204

Въздъхна и се надигна да посрещне съдбата си.

* * *

Лозята по терасираните брегове на езерото в имението Воркосиган бяха започнали да освежават листата си. Лек ветрец полъхваше над гладката повърхност на водата, тук-там се виждаха концентрични кръгове, блестящи като сребърни монети. Майлс беше чел, че в някои страни слагали монети в очните кухини на мъртвите. Така те пътували удобно до царството на сенките. Представи си как слънчеви монети се спускат към дъното на езерото, трупат се на купчина там и след години изведнъж пробиват повърхността, като нов остров.

Буците разкопана земя бяха студени и влажни, зимата продължаваше да държи на правата си под повърхността на почвата. Напрегна мускули и изхвърли поредната лопата от дупката, която копаеше.

— Ръцете ти кървят — отбеляза майка му. — Можеш да я изкопаеш само за пет секунди с помощта на плазмения лък…

— Кръвта измива греховете — отвърна Майлс. — Така казваше сержанта.

— Ясно — промърмори майка му и потъна в мълчание. Облегнала гръб на близкото дърво, тя извърна поглед към езерото. Това са дължи на бетианското й потекло, помисли Майлс. Винаги е готова да се наслаждава на водата и небето.

Най-сетне приключи. Граф Воркосиган протегна ръка и му помогна да излезе от дупката. Хвана контролната ръчка на плаващия палет и бавно насочи сандъка към мястото на вечния му покой. Както винаги Ботари беше проявил безкрайно търпение и дочака своя миг…

Зариването беше по-лесно. Знакът, поръчан от баща му, все още не беше готов. Той трябваше да бъде с ръчна резба, подобно на всички останали в тази част на имението. Недалеч оттук лежеше дядото на Майлс, редом до баба му — която Майлс никога не бе виждал, тъй като беше починала десетилетия по-рано, по време на гражданските размирици в Бараяр. Очите му за момент се спряха на празното място за два гроба до паметника на дядо му. Беше точно на хълмчето, перпендикулярно на гроба на сержант Ботари. Въздъхна и извърна глава. За това все още беше рано да мисли…

Пристъпи към долната част на гроба, взе една плитка медна купичка и я прикрепи на специалния триножник, който беше донесъл. Вътре сложи сухи съчки, събрани по планинските склонове, отгоре пусна кичур от собствената си коса. Извади шарена кърпичка от джоба си, внимателно я разгъна и между съчките легна друг, по-черен и по-лъскав кичур. Майка му прибави няколко посивели косми, смесени с част от яркочервената й грива, после дискретно се отдалечи.

Майлс постоя малко без да върши нищо, после сложи шарената кърпа върху купчината.

— Страхувам се, че не бях особено изобретателен по отношение на сватосването й — прошепна той. — Но не съм искал да ти се подигравам… Баз я обича и ще се грижи за нея… Лесно дадох думата си, трудното дойде когато трябваше да я сдържам… — Прибави ароматични топчета към купчината и въздъхна: — Ще лежиш тук на топло, ще гледаш как езерото променя лицето си… От зимата към пролетта, от лятото към есента… Тук никога не маршируват войски, и най-мрачната нощ притежава някакво сияние… На подобно място Бог положително няма да те забрави. Ще ти предложи достатъчно милост и прошка… Достатъчно дори за стар пес като теб… — Запали купчината и тъжно се усмихна: — Надявам се да ми оставиш глътка от това питие, особено ако чашата прелее…