Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 202

— Срещу тях не бива да се повдигат никакви обвинения — побърза да изтъкне Майлс. — Нито за момент не са подозирали истинската ми самоличност, освен това повечето от тях изобщо не са бараярци.

Грегър хвърли един несигурен поглед към граф Воркосиган, който съсредоточено разглеждаше носовете на ботушите си и сякаш искаше да каже: „Нали те сърбеше да вземаш самостоятелни решения, момче?“ Гласът му обаче беше спокоен и напълно неутрален.

— Ти си толкова император, колкото и Дорка. Можеш да постъпиш както пожелаеш…

Очите на Грегър се върнаха върху лицето на Майлс и дълго време останаха там.

— Ти не си бил в състояние да пробиеш блокадата с военни средства и си прибягнал до други, нали така?

— Да, сър.

— А аз не мога да променям законите на Дорка — бавно промълви Грегър и граф Воркосиган пусна една открита въздишка на облекчение: — Те спасиха Бараяр…

Императорът потъна в мълчание. Майлс прекрасно знаеше какво изпитва в момента младия Грегър, но въпреки това изчака докрай. Когато напрежението стана непоносимо, а лицето на Грегър заприлича на ученик, който не е в състояние да промълви нито дума на важен изпит, той най-сетне подхвърли:

— Дендарийска наемническа армия на Негово Величество императора…

— Какво?

— Защо не? — усмихна се Майлс и протегна ръце с дланите нагоре. — С удоволствие ще ти ги отстъпя, а ти ще ги обявиш за имперско подразделение. Историята познава подобни случаи…

— Но тогава е ставало въпрос за кавалерия — поклати глава граф Воркосиган. Въпреки уточнението, на лицето му се изписа неприкрито облекчение.

— Каквото и да бъде решението на Негово Величество, то ще бъде една юридическа фикция, тъй като наемниците се намират прекалено далеч — Майлс не пропусна да отправи един извинителен поклон по посока на Грегър. — Но може да уреди нещата така, че да има максимална полза…

— За каква максимална полза говориш? — сухо попита граф Ворхалас.

— Надявам се, че изразяваш само личното си мнение — вметна граф Воркосиган.

— Всъщност, да… Страхувам се, че повечето от наемниците няма да приемат спокойно включването си в имперската армия на Бараяр. Но защо да не ги прикрепим към отдела на капитан Илиан? В такъв случай статутът им остава непроменен и те ще действат под прикритие… Нека той им измисли полезна работа. Един „свободен“ наемнически флот под тайното командване на Бараярската служба за сигурност…

Грегър изведнъж се отърси от напрежението.

— Идеята е интересна… — подхвърли той.

Зъбите на граф Воркосиган за момент просветнаха в усмивка:

— Саймън ще бъде много доволен…

— Наистина ли? — погледна го със съмнение Грегър.

— Имате личните ми гаранции — поклони се от седнало положение граф Воркосиган.

Ворхалас изсумтя и спря поглед върху лицето на Майлс:

— Знаеш ли че си прекалено умен, за да бъдеш щастлив, момче?

— Зная, сър — отвърна замаяно Майлс, все още несвикнал с мисълта, че се освобождава от бремето на 3000 и Бог знае още колко човешки съдби, плюс тонове военно оборудване… Успя! Последното късче от мозайката легна на мястото си!

— …само не смей да ме правиш на глупак! — довърши някаква своя мисъл Ворхалас, после се извърна към граф Воркосиган: — Това е само част от отговора на въпроса ми, Арал…