Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 201

В поведението на Ворхалас започна да се долавя някакъв транс. Приведе се към бащата на Майлс и прошепна:

— Хайде, покажи го, Воркосиган!… Хайде!…

Главата на граф Воркосиган се сведе още по-ниско, ръцете му се свиха в юмруци.

Ако изобщо ме вижда, тоя тип очевидно ме счита за оръжие срещу татко, помисли смаяно Майлс. Май е крайно време да привлека вниманието му.

— Граф Ворхалас! — гласът му прониза тишината като кинжал. — Предлагам да спрете дотук, тъй като в противен случай ще се наложи да повторите всичко това пред очите на майка ми! Ще посмеете ли?

Ворхалас леко се намръщи.

— Нима майка ти може да те гледа и да не изпитва желание за мъст? — дрезгаво попита той и многозначително махна с ръка към недъзите на тялото му.

— Мама счита всичко това за моята най-голяма дарба — поклати глава Майлс. — Според нея изпитанията са дарба, тежките изпитания — голяма дарба… — Поклати глава и замислено добави: — Разбира се, много хора приемат мама за странна… — Очите му се заковаха върху лицето на стареца: — Как предлагате да използваме вашата дарба, графе?

— По дяволите! — промърмори след известно време Ворхалас, обръщайки се към граф Воркосиган: — Има очите на майка си!

— Забелязах — промърмори в отговор граф Воркосиган и издържа притеснения поглед на врага си.

— Аз не съм някакъв шибан светец! — обяви внезапно Ворхалас, без да се обръща конкретно към никого.

— Никой не те кара да бъдеш — намеси се с успокоителен тон Грегър. — Но ти си ми дал клетва за вярност, ти си мой покорен слуга… А аз не желая моите слуги да се разкъсват помежду си, вместо да се обединяват срещу враговете на империята!

— Добре, господарю — с нежелание промърмори Ворхалас и започна да щрака с пръсти. Сякаш разкопчаваше някакъв дяволски капан. — Хайде, ставай… — нетърпеливо подхвърли той към граф Воркосиган. Бившият регент бавно се изправи, лицето му беше безизразно.

Очите на Ворхалас се преместиха върху Майлс, в зениците им светеха гневни пламъчета.

— Добре, Арал — изръмжа той. — Искам да чуя как възнамеряваш да държиш под контрол този надарен млад маниак и неговата „случайно“ събрана армия!

Граф Воркосиган внимателно мереше думите си, сякаш отброяваше с пипетка капките на силно лекарство:

— Наемниците на Дендарии са истинска загадка за мен. Вие какво ще кажете, господарю?

Грегър се стресна, рязко изтръгнат от ролята на зрител.

Погледна към Майлс, в очите му се четеше молба:

— Подобни армии се формират и разформироват, нали? Има ли шанс твоите хора просто да се разпръснат?

— Същата надежда ми се мярна в главата преди да замина — прехапа устни Майлс. — Но те изглеждаха в отлична форма и продължаваха да се разрастват…

— Едва ли ще изпратя своята армия срещу тях, както направи някога Дорка — направи гримаса Грегър. — Подобна разходка е прекалено дълга за мен…