Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 200

— Кал, момче. — Гласът на граф Воркосиган беше дрезгав, но ясен. — Кал и нищо повече… Всички сме направени от кал, никой не заслужава такава огромна саможертва…

За миг Майлс забрави предстоящия процес, затвори очи и скри дълбоко в душата си чувствата, които го вълнуваха в момента. Някога, в далечното и непредвидимо бъдеще, може би ще има възможност да ги извади наяве и спокойно да им се наслади. Самият Грегър, който никога не бе имал баща, смутено преглътна и отмести очи, сякаш засрамен… Граф Ворхалас гледаше в пода и имаше вид на човек, попаднал случайно на интимна сцена между непознати…

Дясната ръка на Грегър се раздвижи и колебливо докосна рамото на най-верния си закрилник.

— Аз съм слуга на Бараяр — въздъхна той. — Правосъдието е мой дълг. Никога не съм искал да бъда несправедлив…

— Подвели са те, момче — прошушна в ухото му граф Воркосиган. — Това вече няма значение, но трябва да си извлечеш съответните поуки…

Грегър въздъхна и отправи поглед към Майлс.

— Като деца играехме на карти и ти винаги печелеше… Знаеш защо, нали? Защото използваше моята колебливост…

Майлс коленичи, сведе глава и разпери ръце:

— Да бъде волята ти, господарю…

Грегър поклати глава:

— Дано винаги ме предават като теб… — Обходи с поглед присъстващите и повиши глас: — Е, господа? Убедени ли сте в несъстоятелността на обвиненията, повдигнати от Вордрозда? Сигурни ли сте, че този човек пред вас не е възнамерявал да узурпира имперската власт чрез коварство и измама? Ще изразите ли подобно убеждение пред съда?

— Абсолютно, Ваше величество! — ентусиазирано отвърна Хенри Ворволк. Майлс беше убеден, че курсантът във Военната академия се влюби в него още по време на разказа му за приключенията на Дендарийската флота.

Граф Ворхалас остана сдържан и замислен.

— Обвинението за узурпиране на властта наистина е несъстоятелно — кимна той. — И за мен ще бъде чест да помоля Съвета за отхвърлянето му. Но има и друго… Лорд Воркосиган доброволно призна, че е нарушил Закона Ворлупулус и това наистина е така. А това също се третира като държавна измяна.

— Такова обвинение обаче не е повдигнато пред Съвета — отбеляза граф Воркосиган.

— Кой би посмял, особено след всичко това? — усмихна се Хенри Ворволк.

— Би посмял само човек с доказана вярност към императора; човек, който проявява академичен интерес към перфектното правосъдие — отвърна с леден глас граф Воркосиган. — Човек, който няма какво да губи… Нали така, граф Ворхалас?

— Трябва да се молиш, Воркосиган! — прошепна Ворхалас с одрезгавял от вълнение глас. — Трябва да се молиш за милост, както се молих някога аз!… — Очите му се затвориха, през тялото му премина могъща тръпка.

Граф Воркосиган дълго го гледа, после бавно кимна с глава.

— Добре.

Стана, отпусна се на коляно пред врага си и тихо добави:

— Нека забравим този закон, а аз ще се погрижа момчето да не ни създава повече неприятности.

— Това все още ми звучи прекалено гордо…

— Както решиш…

— Кажи „моля те“!…

— Моля те — покорно повтори граф Воркосиган. Майлс потърси признаци на гняв в поведението на баща си, но не откри нищо. Между двамата мъже имаше нещо старо, далеч по-старо от него самия… Нещо, което приличаше на сложен лабиринт, недостъпен за никой друг… Грегър приличаше на болник, Хенри Ворволк зяпна от смайване, а Иван се вцепени от ужас.