Читать «Върколак» онлайн - страница 7

— В района на Антарес. До една малка звезда — само номер, дори няма име. Но аз не помня нищо. Съживили са ме едва когато са ме откарали във Вашингтон.

— И не си спомняте нищо?

— Нищо — потвърди Блейк. — Що се отнася до мен, животът ми започна преди по-малко от месец. Не знам кой съм или…

— Но имате име.

— Само за удобство — отвърна Блейк. — Просто си го избрах. Джон Смит щеше да е също толкова подходящо. Изглежда, че човек трябва да се казва някак.

— Но, доколкото си спомням, вие сте имали някаква памет.

— Да — и точно това е странното. Спомени за земята, за нейния народ и за живота на нея, но в много отношения безнадеждно остарели. Непрекъснато се изумявам. Натъквам се на обичаи, вярвания и думи, които са ми непознати.

— Не е нужно да говорите за това — тихо рече Илейн. — Нямахме намерение да се ровим в живота ви.

— Това не ми е неприятно — каза Блейк. — Приел съм положението. Странно е, но някой ден може би ще го разбера. Може да си спомня — кой съм, откъде съм дошъл и кога. И какво се е случило там. В момента, както навярно разбирате, аз съм извънредно объркан. Всички обаче са много внимателни. Дадоха ми къща, в която да живея. И не ме безпокоят. Намира се в едно малко селце…

— В съседното селце ли? — попита сенаторът.

— Всъщност не знам — отвърна Блейк. — Случи ми се нещо странно. Не знам къде съм. Селото се казва Мидълтън.

— То е точно нататък в долината — каза сенаторът. — Няма и осем километра оттук. Изглежда, че сме съседи.

— Излязох след вечеря — каза им Блейк. — Застанах във вътрешния двор и се загледах към планината. Надигаше се буря. Имаше големи черни облаци и светкавици, но все още на голямо разстояние. И после внезапно се оказах на хълма от другата страна на потока, валеше дъжд и целият бях подгизнал.

Той замълча и внимателно остави чашата с бренди на камината. После започна да гледа ту момичето, ту сенатора.

— Това е — каза Блейк. — Знам, че звучи безумно.

— Звучи невероятно — рече сенаторът.

— Сигурен съм, че е така — каза Блейк. — А и тук не става дума само за пространство, но и за време. Не само, че се оказах на много километри, оттам където бях, но и беше нощ, а когато излязох във вътрешния двор, едва бе започнал да се спуска здрач.

— Съжалявам, че глупавият страж насочи фенерчето си към вас — рече сенаторът. — Това, че сте се оказали тук, сигурно достатъчно ви е шокирало. Аз не съм молил за охрана. Дори не я искам. Но Женева настоява, че всички сенатори трябва да бъдат охранявани. Не знам точно защо. Сигурен съм, че никой не е жаден за нашата кръв. След толкова много години Земята най-после е отчасти цивилизована.

— Ами работата ти с био-инженерството? — каза Илейн. — Страстите доста се разгорещяват.

— Тук става дума само за определяне на политиката — отвърна сенаторът. — Няма причина…

— Има — прекъсна го тя. — Всички религиозни фанатици, всички архиконсерватори, всички праволинейни конвенционисти са абсолютно против това. — Тя се обърна към Блейк. — Знаете ли, сенаторът, който живее в тривековна къща и се хвали с това, че в нея няма нито една машина…