Читать «Върколак» онлайн - страница 5

— Ето — каза той, като я подаде на Блейк. — Това би трябвало да ви стане. Чиста вълна. Виждам, че ви е студено.

— Съвсем мъничко — отвърна Блейк. Челюстите вече го боляха от стискане в усилията му да не трака със зъби.

— Вълната ще ви стопли — рече сенаторът. — Сега не се среща често. Вече няма нищо друго освен синтетика. Можете да я намерите при един луд, който живее сред шотландските хълмове. Мисли почти като мен — че въпреки всичко е добре да се придържаш към старата действителност.

— Сигурен съм, че сте прав — отвърна Блейк.

— Вземете тази къща — продължи сенаторът. — На три века е и все още е толкова здрава, колкото и в деня, в който е била построена. Направена е от истински камък и дърво. От истински работници… — той рязко спря и погледна Блейк. — Но аз си приказвам, а вие бавно замръзвате. Качете се по онези стълби вдясно. В дрешника ще намерите сандали, а предполагам, че гащетата ви също са подгизнали…

— Да, струва ми се — каза Блейк.

— В дрешника ще намерите гащета и всичко, от което може да се нуждаете. Банята е вдясно от вратата. Десет минутки гореща вана няма да ви се отразят зле. Междувременно ще накарам Илейн да направи малко кафе и ще отворя бутилка добро бренди…

— Не се безпокойте — каза Блейк. — И така направихте твърде много…

— Няма такова нещо — рече сенаторът. — Радвам се, че наминахте.

Стиснал вълнената роба, Блейк се изкачи по стълбите и влезе в първата врата отляво. Вдясно от вратата видя белия блясък на ваната. Идеята за гореща баня не беше толкова лоша. Влезе в банята, остави робата върху един кош, съблече мократа си дреха и я пусна на пода. После изненадано се погледна. Беше съвсем гол. Някъде, някак си бе изгубил гащетата си.

ГЛАВА З

Когато се върна в голямата стая с камината, сенаторът го чакаше. Седеше на едно кресло, на страничната облегалка на което се бе настанила тъмнокоса млада жена.

— Е — рече сенаторът, — ето ви и вас, млади човече. Казахте ми името си, но се страхувам, че ми убягва.

— Казвам се Андрю Блейк.

— Съжалявам — каза сенаторът. — Изглежда, паметта ми вече не е толкова силна, колкото някога. Това е дъщеря ми Илейн, а аз съм Чандлър Хортън. От хленченето на онзи глупак навън вие несъмнено сте разбрали, че съм сенатор.

— За мен е чест, сенаторе — рече Блейк. — Госпожице Илейн, много ми е приятно да се запозная с вас.

— Блейк? — попита момичето. — Чувала съм някъде това име. Съвсем наскоро. Кажете ми, не сте ли известен с нещо?

— Ами, не — отвърна Блейк.

Но вестниците бяха пълни. И ви показваха по димензиното. Сега си спомням! Вие сте човекът, който се е върнал от звездите…

— И не казвате нищо — рече сенаторът и се надигна от креслото. — Колко интересно. Блейк, онова кресло там е много удобно. Почетно място, може да се каже. До камината и прочее.

— Татко е склонен да се прави на аристократ или може би на провинциален земевладелец, когато имаме гости. — рече Илейн — Не му обръщайте внимание.

— Сенаторът е изключително любезен домакин — отвърна Блейк.

Сенаторът взе една гарафа и започна да пълни чашите.

— Нали си спомняте — каза той, — че ви обещах бренди.