Читать «Върколак» онлайн - страница 8

— Готвачът — прекъсна я сенаторът. — Забравяш готвача.

Тя не му обърна внимание.

— …и се хвали с това, че в нея няма нито една машина, се равнява с безумната тълпа, с архипрогресивните и крайните радикали?

Сенаторът изсумтя.

— В това няма нищо крайно, а просто го налага здравият разум, Ще ни струва трилиони долари да тераформираме дори само една-единствена планета. На много по разумна цена и за много по-малко време можем да създадем човешка раса, която да е в състояние да живее на тази планета. Вместо да променяме планетата, за да е подходяща за човека, променяме човека, за да е подходящ за планетата…

— Точно в това е въпросът — прекъсна го Илейн. — Това е въпросът, който раздуват твоите противници. Да се промени човекът — това е нещото, което им разбърква червата. Когато всичко завърши, онова нещо, което ще може да живее на друга планета, няма да е човек.

— Може и да не прилича на човек — каза сенаторът, — но пак ще е човек.

Тя се обърна към Блейк.

— Вие естествено разбирате, че аз не съм срещу сенатора. Но има моменти, в които е ужасно трудно да го накараш да осъзнае срещу какво се изправя.

— Дъщеря ми се прави на мой адвокат и понякога това е от полза — рече сенаторът. — Но в този случай няма особена нужда от нея. Позната ми е горчивината на опозицията. Сенаторът взе гарафата.

Блейк поклати глава.

— Иска ми се да се върна вкъщи. Беше тежка нощ.

— Можете да останете да пренощувате у нас.

— Благодаря ви сенаторе, но ми се иска…

— Естествено — отвърна сенаторът. — Някой от охраната може да ви отведе. Най-добре да тръгнете със земеход. Нощта не е подходяща за гравитолет.

— Ще ви бъда извънредно благодарен.

— Така охраната поне ще е полезна с нещо — рече сенаторът. — Докато ви откарват вкъщи, няма да виждат вълци. Между другото, когато бяхте навън, не видяхте ли вълк?

— Не — отвърна Блейк. — Не видях.

ГЛАВА 4

Майкъл Даниълс стоеше до прозореца и гледаше как наземният екип на квартала Ривърсайд докарва къщите от другата страна на булеварда. Черните основи на сградите влажно блестяха в нощта и мастиленият мрак на Потомак на по-малко от половин километър зад тях улавяше и отразяваше блясъка на приземяващите се светлини.

Една по една къщите тромаво се спускаха от покритото с облаци небе, за да се установят над определените си основи, да увиснат там и бавно и решително да изравнят приземителните си решетки с тях.

„Пристигат пациенти — помисли си Даниълс. — Или навярно членове на персонала се връщат от ваканция.“ Макар че можеше да има и други, които да не са свързани с болницата, било то като пациенти или служители. Градът беше пренаселен поради регионалната анкета по био-инженерството, която трябваше да започне след ден-два. Пространството бе скъпоценно и мигриращите къщи се сместваха там, където успееха да си намерят място.

Далеч оттатък реката, някъде над Стара Вирджиния, със светлини, затъмнени от мъглата и ситния дъжд, се приближаваше кораб, готвещ се да кацне на космодрума.