Читать «Колоните на сътворението» онлайн - страница 360

На лицето на Ричард се разля топла усмивка.

— Значи си се запознала със Зед! Не е ли прекрасен?

— Той се опита да ме убие.

— Зед? Та той е напълно безобиден!

— Безобиден ли? Той…

Морещицата Кара сръчка Дженсън с червената си палка.

— Какво правиш? — скастри я Дженсън. — Престани!

— Нищо ли не усещаш?

— Не. Не повече, отколкото от Агнела на Найда.

— Срещнала си Найда? — Кара погледна Ричард. — Виж я, даже ходи. Впечатлена съм.

— Тя не е подвластна на магията — обясни и Ричард. — За това Агиелът ти не и действа.

Кара се усмихна лукаво и погледна Калан.

— Да не би да си мислиш, каквото и аз? — попита я Калан.

— Значи тя може да ни помогне да разрешим малкия си проблем — заключи Кара и се усмихна още по-широко.

— Дали съм прав, като си мисля, че искате да я накарате да го докосне? — мрачно ги попита Ричард.

— Ами все някой трябва да го направи — защити се Кара. — Нали не искаш пак да опитам?

— Не!

— Какво заговорничите вие тримата? — не издържа Джен сън.

— Имаме някои спешни проблеми за решаване — отвърна Ричард. — Ако искаш да ни помогнеш, можеш да го направиш, защото притежаваш уникална дарба, която може да ни измъкне от една сложна ситуация.

— Така ли? Да не би да ме каните да тръгна с вас?

— Стига да искаш — рече Калан и прислони глава на рамото на Ричард. Явно беше на ръба на силите си.

— Том! — извика Ричард. — Дали не бихме могли…

— Разбира се! — отвърна той веднага и протегна ръка да подхване Калан. — Насам. Отзад в каручката имам меки одеяла — питайте Дженсън, много е удобно. Ще ви откарам обратно за нула време.

— Ще сме ти много благодарни — отвърна Ричард. — Вече мръква. Ще е най-добре да прекараме нощта тук, а в ранни зори да поемем на път — преди да е настанала адската жега.

— Предполагам, останалите ще предпочетат да се возят отзад при Майката Изповедник. Не би ли седнала при мен на капрата?

— Първо искам да те попитам нещо. Щом си защитник на Господаря Рал, какво щеше да направиш от онзи баир, ако бях понечила да нараня Господаря Рал?

Том я погледна внезапно сериозно.

— Ако наистина се опасявах, че може да му направиш нещо, Дженсън, щях да забия ножа си в теб, преди да имаш време да гъкнеш.

Дженсън се усмихна.

— Добре. Тогава съм готова да се возя до теб. Кобилата ми е горе на платото. С Рижка доста се сприятелихме.

При споменаването на името на кобилата Бети изблея. Дженсън се засмя и я почеса по коремчето.

— Помниш Рижка, а?

Бети изблея пак. Малките си играеха около нея.

Докато се отдалечаваха, Дженсън слушаше виковете за помощ на убиеца Оба Рал. Спря и се обърна, давайки си сметка, че той също е неин брат по бащина линия. Един отдаден на злото брат.

— Съжалявам, че имах толкова лошо мнение за теб — каза тя на Ричард.

Той се усмихна и стисна Калан подмишница, а с другата си ръка прегърна Дженсън.

— Когато се сблъска с истината, ти използва главата си.

Не бих могъл да те моля за повече от това.

Тежката колона, заклещила Оба, бавно се приплъзваше надолу, разтрошавайки крехката си подпора. Щеше да е въпрос на няколко часа, докато бъде смазан до смърт в последната си килия — ако преди това не умре от жажда.