Читать «Колоните на сътворението» онлайн - страница 358

Длъжни сме да правим своя разумен избор.

— Животът е бъдеще, не минало — прошепна замислено Дженсън. През главата и мина целият и досегашен живот. — Къде си го чул това?

Ричард се ухили широко.

— Това е Седмото правило на магьосника.

Дженсън го изгледа през сълзи.

— Ти ме дари с бъдеще, с живот. Благодаря ти.

Той я прегърна и Дженсън изведнъж вече не се чувстваше сама на света. Отново беше цяла. Зарида горко, сълзите и отмиваха мъката по майка и и същевременно бяха сълзи на надежда за бъдещето, сълзи на радост, че за нея има живот, има бъдеще.

Калан я погали по гърба.

— Добре дошла у дома.

Дженсън изтри очите си и се засмя, без сама да знае на какво. Ръката и механично галеше меката козина на Бети. Изведнъж вдигна глава. Пред нея стоеше Том.

Дженсън се затича към него и го прегърна.

— О, Том, толкова се радвам да те видя! Благодаря ти, че ми върна Бети.

— Е, такъв съм си аз — доставчик на кози. Нали ти обещах.

Както се оказа, Ирма, продавачката на наденици, просто искала да намери женска на козела си. Бил вече стар, та и се щяло да си осигури негов заместник. Запазила си едно от малките, другите две са тези.

— Бети е родила три козлета?

Том кимна.

— Боя се, че доста се привързах към нея и двете малки.

— Не мога да повярвам, че го направи за мен. Ти си прекрасен, Том.

— И мама така ми казваше. Не забравяй, че ми обеща да го кажеш на Господаря Рал.

Дженсън засия от радост.

— Обещавам! Но кажи ми, как успя да ме откриеш?

Том се усмихна и извади нож изпод дрехата си. Дженсън с изненада видя, че е същият като този, който има тя.

— Нали разбираш, аз също служа на Господаря Рал.

— Така ли? Защо тогава не съм те срещал? — попита Ричард.

— Не се притеснявай, Господарю Рал, Том е наш човек. Главата си залагам за него.

— Е, благодаря ти, Кара — усмихна се Том и очите му блеснаха.

— Значи си знаел през цялото време, че си измислям?

Том сви рамене.

— Няма да съм истински защитник на Господаря Рал, ако оставя подозрителна личност като тебе да се мотае наоколо и да крои вредни планове и да не направя нищо, за да разбера какво си намислила. Държах те под око, следих те почти през целия път.

Дженсън го перна през рамото.

— Значи си ме шпионирал!

— Като защитник на Господаря Рал бях длъжен да разбера какво кроиш и да се погрижа да не нараниш Господаря Рал.

— Е, значи тогава не си се справил особено добре — рече тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами че можех да го пронижа. Беше на такова разстояние, че нищо нямаше да успееш да сториш.

Том и се усмихна с онази своя крива момчешка усмивка, но този път в нея имаше ново дяволито пламъче.

— За нищо на света не бих допуснал да нараниш Господаря Рал.

Обърна се и замахна с ножа си. Острието полетя с шеметна бързина, сякаш разсече долината на две, и след миг се заби с остър звук в една от падналите колони доста далеч от тях. Дженсън присви очи и забеляза, че ножът е пробол нещо черно.

Последва Том, Ричард, Калан и Морещицата между колоните и каменните отломки, за да види къде се е забил. За нейно най-голямо учудване беше пробил кожена кесия — точно в средата. Ръката, която я държеше, се подаваше изпод огромен каменен къс.