Читать «Колоните на сътворението» онлайн
Тери Гудкайнд
Тери Гудкайнд
ПЪРВА ЧАСТ
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ШЕСТДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
info
Тери Гудкайнд
Колоните на сътворението
Посвещава се на момчетата от Разузнавателните служби на САЩ, които десетилетия се борят самоотвержено за запазването на живота и свободата, въпреки че са осмивани, прокълнати, ругани и оковавани от чакалите на злото.
ПЪРВА ЧАСТ
Злото няма намерение да разкрива пред нас грозната истина на коварните си планове, а идва забулено под ефирните одежди на добродетелта и шепне сладостни слова, за да ни подмами в мрачното ложе на вечните ни гробове.
ПЪРВА ГЛАВА
ДОКАТО ПРЕБЪРКВАШЕ ТРУПА, Дженсън Дагет откри нещо, което и през ум не и бе минавало, че ще намери. Стресната, тя се отпусна назад на пети. Бръснещият вятър рошеше косите и, ококорените и очи се взираха в четливо изписаните ръбати букви върху малкото късче хартия, прилежно сгънато на четири така, че краищата му да съвпадат. Примигна, сякаш можеше да се надява, че когато отвори очи, буквите ще са изчезнали. Че са били мрачна илюзия. Те обаче, явно съвсем истински, не помръдваха.
Макар да осъзнаваше, че е абсурдно, я обзе усещането, че мъртвият дебне да види реакцията и. Тайно плъзна поглед към очите му. Мътни и непроницаеми. От хорските приказки знаеше, че мъртвите изглеждат като заспали. Не и този. Очите му бяха категорично мъртви, бледите му устни — изопнати, лицето му — восъчно. Върху набития му врат личеше алено петно.
Естествено, не я гледаше. Вече нищо не можеше да види. Но извърнатата му към Дженсън глава създаваше такова усещане. Все едно я гледаше.
Оголелите клони по скалистия хълм зад гърба и се поклащаха на вятъра и протракваха като кокали. Късчето хартия в ръцете и пърхаше заедно с тях. Сърцето и запрепуска бясно.
По принцип се гордееше с хладнокръвието си. Даде си сметка, че отпуска прекалено много свобода на въображението си. Но нали и беше първият труп, никога преди не бе виждала тъй гротескно неподвижен човек. Беше ужасно да не долавяш дишане. Преглътна, с усилие усмири ритъма на собственото си дишане, нервите си обаче не съумя да овладее.
