Читать «Колоните на сътворението» онлайн - страница 355

— Ти си зъл! Никога няма да те обичам!

— Брат Нарев ни учи, че цялото човечество е въплъщение на злото. Не може да има морално съществуване, защото човечеството е петно в света на живота. Поне Брат Нарев най-сетне отиде на по-добро място. Вече е със Създателя.

— Значи излиза, че дори Брат Нарев е въплъщение на злото? Понеже нали и той е част от човечеството? Значи дори твоят безценен Брат Нарев е зъл?

Себастиан я изгледа с блеснал поглед.

— Човекът, който наистина въплъщава злото, стои пред теб, ето го — Ричард Рал. Той е убиецът на един велик човек. За престъпленията си Ричард Рал трябва да бъде убит.

— Ако човечеството е зло и Брат Нарев е намерил по-доброто място, при Създателя, значи Ричард ви е направил услуга, като е убил Брат Нарев, изпращайки го в ръцете на Създателя, нали така? И щом цялото човечество е зло, тогава как така Ричард Рал е извършил злина, убивайки членовете на Императорския орден?

Себастиан пламна.

— Ние сме зли, но някои са по-зли от други! Поне имаме смирението пред Създателя да признаем собствената си зла същност и да славим единствено Създателя. — Млъкна и видимо се успокои. — Знам, че е признак на слабост, но те обичам. — Усмихна и се. — Ти се превърна в единствената причина за моето съществуване, Джен.

Тя само го погледна.

— Ти не ме обичаш, Себастиан. Нямаш никаква представа какво е любовта. Не можеш да обичаш нищо и никого, преди да заобичаш собственото си съществувание. Любовта може да израсте единствено от уважението към собствения ти живот. Когато обичаш себе си, собственото си съществуване, тогава можеш да обичаш някого, с когото се чувстваш добре и можеш да споделиш живота си, да го направиш по-хубав. Ако се мразиш и вярваш, че съществуването ти е нещо зло, тогава само можеш да мразиш, можеш да се докоснеш до обвивката на любовта, да мечтаеш за нещо добро, но не можеш да изпитваш нищо друго освен омраза. Ти, с извратените си представи, си позор за самата идея любов, Себастиан. Имаш нужда от мен, за да оправдаеш омразата си, за да бъда твой партньор в самоомразата.

За да обичаш някого искрено, Себастиан, трябва да изпитваш наслада от съществуването му, понеже той прави живота още по-прекрасен. Щом смяташ, че съществуването е нещо зло, не можеш да обичаш истински.

— Грешиш! Ти не разбираш!

— Напротив, много добре разбирам. Само ми се ще да беше станало по-рано.

— Но аз те обичам, Джен. Грешиш. Наистина те обичам!

— Само ти се иска да ме обичаш. Това са нищо незначещи думи на един лишен от същност човек. Няма какво да обичам — в черупката ти няма нищо. Ти си толкова изпразнен от човечност, че дори ми е трудно да те мразя.

Над колоните блесна светкавица. Гласът сякаш щеше да раздере главата и отвътре.

— Не го мислиш наистина, нали, Джен. Не мога да живея без теб.

Тя насочи към него ледената си ярост.

— Единственото нещо на този свят, което би могъл да сториш, за да ми доставиш удоволствие, Себастиан, е да умреш!

— Наслушах се на вълнуващи любовни свади — изръмжа Сестра Пердита. — Бъди мъж и си затваряй устата, Себастиан, за да не ти я затворя вместо теб. Животът ти е точно толкова незначителен, колкото и на всички останали. Имаш избор, Ричард. Дженсън или Майката Изповедник.