Читать «Колоните на сътворението» онлайн - страница 353

— Убий я, иначе Калан умира! — изкрещя отново Сестра Пердита.

Себастиан блъсна Сестрата.

— Да не си се побъркала! Тя ще се справи! Та той дори не е въоръжен!

Ричард извади от колана си малка книга и я вдигна напред.

— Напротив, въоръжен съм.

— Какво имаш предвид? — попита Дженсън.

Орловият му поглед се втренчи в нея.

— Това е древен текст, озаглавен „Колоните на Сътворението“. Написан е от наши древни предци, Дженсън, едни от първите Господари Рал, едни от първите, разбрали в най-пълна степен породеното от първо отеца ни Алрик Рал, създал връзката, наред с много други неща. Изключително интересно четиво.

— Предполагам, че вътре пише, че като Господар Рал трябва да убиваш хората като мен — отвърна Дженсън.

Ричард се усмихна.

— Права си, така пише.

— Моля? — Не можеше да повярва, че той го признава. — Наистина ли го пише?

Той кимна.

— Обяснява защо родените изцяло без дарбата потомци на Господаря Рал — онзи Господар Рал, който е надарен с дара на връзката със своя народ — трябва да бъдат убивани.

— Знаех си! Искаше да ме излъжеш, но е вярно! Всичко е написано вътре!

— Не съм казал, че ще приема този съвет. Казах само, че в книгата пише, че хората като теб трябва да бъдат убивани.

— Защо?

— Все едно е защо, Джен — прошепна Себастиан. — Не го слушай.

Ричард махна към Себастиан.

— Той знае защо. Затова е наясно, че магията ми не може да ти навреди. Знае, понеже му е известно какво пише в книгата.

Дженсън се обърна към Себастиан, в очите и внезапно проблесна прозрението.

— Император Джаганг има тази книга!

— Говориш глупости, Джен.

— Видях я с очите си, Себастиан. „Колоните на Сътворението“ . Видях я в палатката му. Древна книга, написана на древен език. Една от най-ценните му книги. Знаел е какво пише в нея. А ти си неговият пръв стратег. Казал ти е. Знаел си през цялото време…

— Джен, не.

— Значи ти си бил — прошепна тя.

— Как можеш да се съмняваш в мен? Та аз те обичам.

Гласът продължаваше да боботи в главата и, но въпреки него всичко започна да се подрежда в мислите и. Почувства се смазана. Истинските измерения на предателството проблеснаха кристално чисти.

— Добри духове, през цялото време си бил ти.

Лицето на Себастиан стана бяло като щръкналата му коса. Гласът му прозвуча мъртвешки спокойно.

— Това не променя нищо, Джен.

— Ти си бил! Взел си една-единствена планинска трескавична роза.

— Какво! Изобщо нямам такова нещо!

— Видях ги в кутията в раницата ти. Бяха скрити, но се разсипаха.

— О, това ли. Взех ги от лечителя, дето бяхме при него.

— Лъжец! Имал си ги през цялото време. Взел си една, за да получиш треска.

— Това са пълни глупости, Джен.

Разтреперана, тя насочи ножа към него.

— През цялото време си бил ти. Онази първа нощ ми каза, че там, откъдето идваш, вярвате в силата на оръжието, принадлежащо на врага. Искал си да получа този нож. Искал си мен, понеже съм най-близо до врага ти. Искал си да ме използваш. Как си го подметнал на войника?