Читать «Колоните на сътворението» онлайн - страница 354

— Джен.

— Нали казваш, че ме обичаш. Докажи го! Не ме лъжи! Кажи ми истината!

Себастиан замълча за миг, после вдигна глава и отговори:

— Просто исках да спечеля доверието ти. Реших, че ако имам треска, ще ме приютиш.

— А мъртвият войник?

— Беше един от хората ми. Заловихме човека, който носеше този нож. Дадох го на един от своите, накарах го да облече Д’Харанска униформа, после, щом ти отмина по пътеката долу, го бутнах от скалата.

— Убил си човек от своите?

— Жертвата в името на идеала е нещо свято. За да има изцеление, е нужна жертва — отсече категорично той.

— Как разбра къде живея?

— Император Джаганг е пътешественик по сънищата. Прочете за тези като тебе в книгата още преди години. Чрез дарбата си откри хора, които знаят за съществуването ви. С течение на времето успя да събере достатъчно информация, че да може да те проследи.

— А бележката, която открих?

— Аз я пъхнах в джоба на войника. Чрез дарбата си Джаганг разбра, че преди си използвала това име.

— Връзката пречи на пътешественика на сънищата да влиза в съзнанието на хората, които са верни на Господаря Рал — обади се Ричард. — Трябва да е търсил доста време хора, които не са свързани с Господаря Рал.

Себастиан кимна доволно.

— Така е. При това успешно.

Кипяща от заслепяваща ярост, сломена от тежестта на предателството, Дженсън преглътна.

— А останалото? Майка ми? И тя ли беше една от необходимите жертви?

Себастиан облиза устните си.

— Ти не разбираш, Джен. Тогава не те познавах.

— Онези войници са били от твоите хора. Затова можа да ги убиеш толкова лесно. Не са предполагали, че ще ги нападнеш. Мислили са, че се биеш на тяхна страна. Ето защо се стресна, когато ти разказах за четворките, за това колко още преследвачи предполагам, че има. А те изобщо не са били четворки. Докато пътувахме, си убивал невинни хора, за да ме накараш да повярвам, че си елиминирал останалите от четворките. Всичките онези пъти, когато се връщаше нощем в лагера с новината, че преследвачите са по петите ни — всичко е било нагласено.

— В името на една благородна кауза — тихо отрони Себастиан.

Дженсън преглътна сълзите и яростта си.

— Благородна кауза! Ти уби майка ми! През цялото време си бил ти! Добри духове да си помисля, че о, добри духове, спах с убиеца на майка си. Ах ти, мръсен…

— Овладей се, Джен. Така трябваше. — Той посочи Ричард. — Всичко е заради него! Сега вече е в ръцете ни! Трябваше да стане така! Спасението изисква жертви. Благодарение на твоята жертва, на жертвата на майка ти стигнахме до Ричард Рал — твоя вечен преследвач.

Сълзите рукнаха от очите и.

— Не мога да повярвам, че си ми сторил всичко това, до като в същото време твърдиш, че ме обичаш.

— Но аз наистина те обичам, Джен. Казах ти вече — не съм искал да се влюбя в теб, но то се случи. Сега ти си моят живот. Обичам те с цялото си сърце.

Тя притисна главата си с ръце, за да заглуши гласа, крещящ вътре.