Читать «Сенчести души» онлайн - страница 247

В това време Сейдж мърмореше нещо за това, какво ще направи Талон с неговото „огромно пиле“, ако Шиничи беше достатъчно смел, за да се яви лично.

Шиничи не му обърна внимание.

— О, да, и малките акробатики, през които трябваше да преминете. Наистина много мъчителни. Е, никога вече няма да допуснем грешката да ви вземем за непохватни идиоти, които така и не се запитаха защо изобщо сестра ми ще ви дава следи, още повече такива, които дори някакви Тъпанари ще разберат. Искам да кажа — продължи той злобно, — защо вместо това просто не е глътнала ключа, а?

— Блъфираш — решително отсече Мередит. — Ти просто ни подцени, казано ясно и кратко.

— Може би — съгласи се Шиничи. — Или може би става дума за нещо съвсем различно.

— Ти изгуби — заяви Деймън. — Разбирам, че това е голяма изненада за теб, но е самата истина. Елена все по-добре контролира Силите си.

— Но дали те ще действат тук? — усмихна се Шиничи тайнствено. — Или внезапно ще изчезнат на светлината на бледожълтото слънце? Или ще се стопят в дълбините на истинския мрак?

— Не му позволявай да те заблуждава, madame! — извика Сейдж. — Силите ти идват от място, до което той няма достъп.

— О, да, ето го и ренегата. Бунтовният син на Бунтовника. Питам се… как се наричаш този път? Кейдж? Рейдж? Чудя се какво ще си помислят тези деца, когато узнаят кой си в действителност?

— Няма значение кой е той! — извика Бони. — Ние знаем. Знаем, че той е вампир, но в същото време е нежен и мил и неведнъж ни спаси. — Тя затвори очи, но не трепна от бурния смях на Шиничи.

— И така, madame — подигравателно поде Шиничи, — ти мислиш, че си спечелила с този „Сейдж“? Но се чудя дали знаеш какво означава гамбит в шаха? Не? Е, сигурен съм, че твоята интелигентна приятелка с удоволствие ще те осведоми.

Последва пауза, след което Мередит заговори с безизразно лице:

— Гамбит е, когато играчът жертва фигура — например пешка — съзнателно — за да спечели нещо. Да кажем, желана позиция на шахматната дъска.

— Знаех си, че ще можеш да им кажеш. Какво мислиш за нашия първи гамбит?

— Предполагам, искаш да кажеш, че си ни върнал Стефан, за да спечелиш нещо по-ценно — отвърна Мередит след още една кратка пауза.

— О, само ако имаше златистата коса, с която приятелката ти Елена толкова се гордее.

Последваха различни вариации на възклицанието „А!“ — повечето от които насочени към Шиничи, но някои и към Елена.

— Ти открадна спомените на Стефан! — избухна Елена.

— Хайде-хайде, да не преувеличаваме, скъпа моя. Но една сръчна фризьорка би свършила чудесна работа.

Елена изгледа гигантското лице с пълно презрение.

— Ти… простак такъв.

— О, потресен съм до дъното на душата си. — Но истината бе, че гигантското лице на Шиничи наистина изглеждаше потресено — гневно и застрашително. — Знаеш ли колко тайни има между теб и най-близките ти приятели? Разбира се, Мередит е царица на тайните, през всичките тези години пази тайните си от приятелите си. Ти си мислиш, че вече знаеш всичко, но най-хубавото тепърва предстои. И разбира се, да не забравяме тайната на Деймън.