Читать «Сенчести души» онлайн - страница 246
Л. Дж. Смит
Разнесе се хор от горещи благодарности.
— Ще направя график. Имам предвид за храненето на Стефан. Ако момичетата са съгласни — забързано додаде Елена, като погледна Бони и Мередит. — Не му е нужно много, само по малко, на всеки час до сутринта.
Елена все още се срамуваше от Мат. А Мат не по-малко се срамуваше от нея. Но той пристъпи напред и вдигна празните си ръце, за да покаже, че няма лоши намерения.
— Това правило само за момичетата ли важи? Защото аз също имам кръв и съм здрав като кон.
Стефан го стрелна притеснено с поглед.
— Не е правило само за момичетата. Но ти не си длъжен да…
— Искам да ти помогна.
— Добре тогава. Благодаря ти, Мат.
Правилният отговор би трябвало да бъде: „Благодаря ти, Стефан“, но Мат не можа да измисли какво да му каже и затова избъбри смутено:
— Благодаря ти, че си се грижил за Елена.
Стефан се усмихна.
— За това трябва да благодариш на Деймън. Той и останалите ми помогнаха — както и на другите.
— Освен това разхождаме кучета — или поне Сейдж го прави — подхвърли Деймън иронично.
— О, това ми напомня. Трябва да обезпаразитя приятелите си. Сейбър! Талон! Тук! — Последва изсвирване, което Мат никога не би могъл да имитира.
Всичко и без това му се струваше като в мъгла. От мрака изникнаха огромно куче, почти с размерите на пони, и един сокол.
— Сега — рече едрият вампир и меката светлина отново засия. — Това беше. Ако нямате нищо против, предпочитам да спим навън с приятелите ми. Благодарен съм за любезността ви,
— Първо ще се изкъпем двамата със Стефан, а след това госпожа Флауърс ще приготви банята за момичетата — заяви Елена. — Вие, момчета, сами ще се оправяте.
— А аз — обяви госпожа Флауърс със сериозен тон — ще бъда в кухнята. Ще приготвя сандвичи. — С тези думи възрастната жена се извърна, за да се заеме със задълженията си.
Точно в този миг от земята изникна Шиничи и се извиси над тях.
Или по-скоро се извиси лицето му. Това определено беше илюзия — ужасяваща, но изумителна. Шиничи все едно беше там, гигант, крепящ света на раменете си. Черната част от косата му се сливаше с нощта, но алените краища образуваха пламтящ ореол около лицето му. Беше странна гледка — пришълец от една земя, доминирана от гигантско червено слънце, нощем и денем.
Очите на Шиничи също бяха червени, като две малки луни в небето, и фокусирани върху групата пред къщата на госпожа Флауърс.
— Здравейте — рече той. — Защо изглеждате толкова изненадани? Не би трябвало. Не бих могъл да ви позволя да се върнете, без да дойда да ви кажа „здрасти“. В крайна сметка мина много време — за някои от вас — додаде гигантското лице и се ухили. — Освен това, разбира се, исках да споделя радостта ви — спасихме малкия Стефан и дори за целта се сражавахме с огромно пиле.
— Бих искала да видя как сам се сражаваш с Блудуед и в същото време взимаш тайния ключ от гнездото й! — възмути се Бони, но млъкна, когато Мередит стисна ръката й.