Читать «Сенчести души» онлайн - страница 220

Беше се преоблякъл в „магическите одеяния“, като се забави толкова дълго, колкото можеше, без да събуди подозрения, че се опитва да отложи представлението. И сега бе заобиколен от шестстотин или осемстотин създания, които чакаха, за да видят как кръвта на Елена ще потече, как гърбът й ще се покрие с рани, а след това като с магическа пръчка ще заздравее.

Добре. Готов съм за шоуто.

Деймън се завърна в тялото си и в настоящето.

Елена преглътна. „Да споделя болката“, бе казала тя — без да има понятие как да го направи. Но ето я сега тук, като жертва, привързана към стълба, втренчила поглед в къщата на Блудуед и очакваща ударите.

Деймън държеше встъпителна реч пред тълпата, дрънкаше безсмислици, но се справяше много добре. Елена не откъсваше поглед от един конкретен прозорец на къщата. Изведнъж осъзна, че Деймън е млъкнал. Усети докосване на пръчката по гърба си, последвано от телепатичен шепот.

Готова ли си?

Да, мигновено отвърна тя, макар да знаеше, че не е. Сетне мъртвешката тишина бе прорязана от свистене във въздуха.

Умът на Бони блуждаеше. Съзнанието на Мередит течеше като поток. Ударът беше лек, но Елена усети как кръвта й бликна.

Долови смущението на Деймън. Това, което трябваше да бъде като срязване със сабя, беше само плесница. Болезнена, но поносима.

И отново. Триумвиратът си поделяше болката още преди съзнанието на Деймън да я регистрира.

Поддържай триумвирата в действие. Трети удар.

Остават още два. Погледът на Елена се плъзна по къщата. До третия етаж, където Блудуед би трябвало да беснее заради това, в което се бе превърнал приемът й.

Оставаше още един. До нея достигна гласът на един от гостите. „Онази библиотека. Тя има повече кълба, отколкото повечето обществени библиотеки и — гласът му за миг се снижи — разправят, че там имала всякакви сфери. Забранени. Сещаш се какви.“

Елена не знаеше, дори не можеше да си представи какво би било забранено тук.

В библиотеката си Блудуед — една самотна фигура — се движеше в ярко осветена огромна сфера, за да намери ново кълбо. Навярно в различните стаи се лееше различна музика. Отвън Елена нищо не чуваше.

Последният удар. Триумвиратът успя да се справи, разпределяйки агонизиращата болка между четирима души. Поне роклята ми вече е достатъчно червена, помисли си Елена.

След това всичко свърши. Бони и Мередит се препираха с една от жените вампири, която искаше да помогне да измият кръвта от гърба на Елена, за да стане чист и гладък, окъпан в златистото сияние на слънцето.

По-добре да ги държим настрани, изпрати Елена замаяно послание към Деймън; някои може да обичат да си гризат ноктите или да си ближат пръстите. Не можем да им позволим да вкусят кръвта ми и да усетят жизнената й сила; не и след като положихме толкова усилия да скрием моята аура.

Въпреки че от всички страни се разнасяха ръкопляскания и въодушевени възгласи, никой от присъстващите не се сети да развърже китките на Елена. Тя остана облегната на стълба, вперила поглед в библиотеката.