Читать «Сенчести души» онлайн - страница 219

— Не е нужно да го правиш — не отстъпваше Мередит. — Можем просто да си тръгнем.

Бони се втренчи изумено в нея.

— Без лисичия ключ?

Елена поклати глава.

— Вече обсъдихме всичко и единодушно решихме да го направим по този начин. — Огледа се наоколо. — И така, къде са момчетата, които толкова много искаха зрелището?

— Търсят из полето, което е било бална зала — отвърна Бони. — Или са се въоръжили с лопати — голяма част от тях — от бараките на градинарите към имението Блудуед. Ох! Защо ме ощипа, Мередит?

— О, Боже, ти това щипане ли го наричаш? Според мен беше…

Но Елена вече се отдалечаваше, нетърпелива като Деймън час по-скоро да приключат с това. Поне с половината. Само се надявам той да се сети да се преоблече в коженото яке и черните джинси, помисли си тя. С тази бяла вратовръзка — кръвта…

Няма да позволя да има капчица кръв.

Мисълта беше толкова внезапна, че Елена не разбра откъде се появи. Но в най-съкровените кътчета на душата си тя си помисли: той беше достатъчно наказан. Той трепереше в носилката. Непрекъснато мислеше за доброто на друг. Достатъчно. Стефан не би искал той да бъде повече нараняван.

Тя се огледа и видя една от малките безформени луни на Тъмното измерение да се движи над нея. Този път отдаването й беше яркочервено, като перце, блестящо под враждебната пурпурна светлина. Но тя му се отдаваше невъзвратимо, телом и духом. Вричането й избликваше от свещения извор на вечната кръв, която бе нейната женственост. И тогава разбра какво трябва да направи.

— Бони, Мередит, вижте: ние сме триумвират. Трябва да се опитаме да споделим всичко това с Деймън.

Нито една от приятелките й не изглеждаше ентусиазирана.

Елена, чиято гордост бе напълно прекършена от мига, в който за пръв път видя Стефан в килията му, коленичи пред тях върху твърдото мраморно стъпало.

— Умолявам ви…

— Елена! Престани! — ахна Мередит.

— Моля те, стани! О, Елена… — Бони беше готова да се разплаче.

И така, именно дребничката, жалостива Бони промени всичко.

— Ще се опитам да науча Мередит как. Но както и да е, поне ще го споделим между нас трите.

Прегръдка. Целувка. Шепот в ягодовата коса.

— Зная какво виждаш в мрака. Ти си най-смелата личност, която познавам.

И след това Елена остави смаяната Бони и с уверена крачка се запъти да събира зрители за собственото си бичуване.

37

Елена беше завързана за кола на мъченията, като някоя героиня от второразреден филм, на която предстои скоро да я освободят. Разкопаването на ливадата още продължаваше, но все така мудно. Вампирите, заради които се бе озовала в тази ситуация, донесоха пръчка от ясен и позволиха на Деймън да я провери. Самият Деймън никак не бързаше и осигуряваше достатъчно забавления на зяпачите. Чакаше да чуе трополенето на колелата на каретата, което би било знак, че се е върнала. Действаше привидно уверено, но вътрешно се чувстваше натежал като олово.

Никога не съм бил садист, помисли си той. Винаги съм се старал да доставям удоволствие — освен в битките. Но аз трябваше да съм в онази затворническа килия. Нима Елена не го разбира? Сега е моят ред да бъда бичуван.