Читать «Сенчести души» онлайн - страница 191

— Ние осъзнаваме, че това не е състезание по печелене на популярност — добави Бони, преглъщайки, защото се мъчеше да не се разплаче. Наистина иска да тръгне с мен, каза си Елена. — Стефан може би ще се засрами повече в присъствието на момиче, а не толкова на момче — продължи Бони. Но не добави: „Въпреки че ние никога не бихме направили нещо, което да го притесни“, помисли си Елена. Заобиколи масата и прегърна Бони, притискайки до гърдите си нежното й, дребно като на птиче телце. После се извърна и стисна топлите и силни, макар и тънки ръце на Мередит. С радост установи, че поне отчасти напрежението между трите приятелки спадна.

— Благодаря ви — промълви тя накрая, като избърса сълзите от очите си. — Имаш право, аз действително мисля, че ще му е по-трудно да се срещне с момичета, отколкото с момчета заради ситуацията, в която се намира. Освен това ще му е още по-мъчително да види приятелите си, които толкова добре познава и толкова много обича. Затова бих искала да попитам Сейдж, Деймън и доктор Мегар дали ще дойдат с мен.

Лакшми подскочи, силно заинтересувана, сякаш беше сред избраните от Елена.

— Къде е затворен? — попита момичето доста жизнерадостно.

— В Ши но Ши — отвърна Деймън.

Очите на Лакшми се разшириха от удивление. За миг остана загледана в Деймън, но после хукна към вратата, като извика назад с разтреперан глас:

— Чака ме доста работа, господарю!

Елена се обърна към Деймън и го погледна в очите.

— Защо тя реагира така? — попита го с тон, способен да замрази огнена лава.

— Не зная. Честно казано, не зная. Шиничи ми показа как се пише на канджи това име. Обясни ми, че се произнася „Ши но Ши“, което означавало „Смърт на смъртта“ — както при премахване на смъртното проклятие от един вампир.

Сейдж се изкашля.

— О, малки мой доверчиви приятелю. Mon cher idiot24. Да не потърсиш друго мнение е…

— Всъщност потърсих. В библиотеката запитах една японка на средна възраст дали ромаджи — така се изписват японските думи на латиница — означава Смърт на смъртта. И тя ми отговори. „Да“.

— След което си се обърнал и си тръгнал — заключи Сейдж.

— Откъде знаеш? — ядоса се Деймън.

— Защото, mon cher25, тези думи могат да означават много неща. Всичко зависи от това, кои японски знаци са били използвани първо — но ти не си й ги показал.

— Та самият аз не ги знаех! Шиничи ми ги написа във въздуха, с червен дим. — После добави с раздразнение: — Какви други неща означават?

— Ами, могат да означават това, което каза. Но може да се преведат и като „Новата смърт“. Или като „Истинската смърт“. Или дори „Боговете на смъртта“. А като се има предвид начинът, по който са измъчвали Стефан…

Ако погледите бяха кинжали, Деймън вече щеше да е мъртъв. Всички го гледаха обвинително. Той се извърна като вълк, подгонен от ловджийски кучета, преди да оголи зъби, ослепявайки ги с ненадминатата си усмивка.

— Във всеки случай не съм си и помислял дори, че изживяването ще е приятно — каза той. — Просто смятах, че това ще му помогне да се спаси от проклятието да е вампир.