Читать «Сенчести души» онлайн - страница 189

Мат преглътна.

— Това ще бъда аз…

— Хей, няма да стане, човече — прекъсна го Тайрон. — Познаваш ги, каквото и да представляват те. Ти трябва да измъкнеш госпожа Флауърс от този…

— Не, не мога да рискувам да дойдеш тук и да пострадаш…

— Е, тогава аз защо съм тук? — попита Тайрон сърдито.

— Почакайте, скъпи момчета — намеси се госпожа Флауърс с треперлив глас, сякаш всеки миг щеше да заплаче. Момчетата тутакси млъкнаха, а Мат се засрами.

— Зная как можете да ми помогнете, но начинът е много опасен. Опасен и за двама ви. Но ако го направим само веднъж, ще намалим риска и ще увеличим шанса си да открием нещо.

— Какъв е той? — попитаха едновременно Тайрон и Мат.

Няколко минути по-късно вече бяха готови. Лежаха един до друг, с лице към стената, оформена от високите дървета и преплетените храсти в гъсталака. Не само бяха вързани заедно, но и бяха наслагали от самозалепващите се листчета на госпожа Сайтоу по целите си ръце.

— Сега, когато кажа „три“, искам и двамата да протегнете ръце и да опипате с пръсти земята. Ако усетите нещо, хванете го и мигновено издърпайте ръката си. Ако не усетите нищо, опипайте наоколо, но съвсем за малко, с едната си ръка, а след това я издърпайте обратно колкото се може по-бързо. И между другото — добави тя спокойно, — ако някой от вас усети нещо, което се опитва да го дръпне навътре или да му стисне ръката, нека се разкрещи, да се бори, да рита, да вика, а ние ще му помогнем да се измъкне.

Последва дълга, дълга минута мълчание.

— Значи смятате, че в земята под този гъсталак има някакви неща, които можем да уловим, обаче само като се протегнем на сляпо? — попита я Мат.

— Да — кимна госпожа Флауърс.

— Добре — рече Тайрон и Мат отново го погледна одобрително. Той дори не бе попитал: Какви са тези неща, които могат да ни издърпат в Олд Уд?

Двамата заеха позиции, а госпожа Флауърс започна да брои: „Едно, две, три“. Мат протегна дясната си ръка колкото можа по-надалеч и зашари с пръсти.

Чу вик до себе си: „Улових го!“, последван тутакси от: „Нещо ме тегли вътре!“

Мат издърпа ръката си от гъсталака, за да помогне На Тайрон. Нещо падна върху нея, но се удари в самозалепващо листче. Мат имаше чувството, че го перна парче стиропор.

Тайрон се мяташе диво и вече бе издърпан до раменете в гъсталака. Мат го сграбчи през кръста и впрегна цялата си сила, за да го изтегли обратно. След миг на съпротива Тайрон внезапно изхвръкна като тапа от шампанско. По лицето и врата му имаше драскотини, но там, където тялото му бе закрито от палтото и листчетата, нямаше белези.

Мат едва се сдържа да не извика „Благодаря“, но двете жени, които му бяха направили амулетите, бяха далеч. Все пак беше глупаво да го каже само на палтото на Тайрон. А и без това госпожа Флауърс се суетеше и сипеше благодарности и за тримата.

— О, Боже, Мат, когато онзи голям клон падна, си помислих, че най-малко ще счупи ръката ти. Слава на Бога и на двете жени Сайтоу, които направиха такива прекрасни амулети. Тайрон, скъпи, моля те, пийни от тази манерка…

— Ами, аз всъщност не пия много…