Читать «Сенчести души» онлайн - страница 193
Л. Дж. Смит
— Но защо?
Силно зачервен, той бавно и неохотно я пусна, сграбчи я тъкмо преди я да падне. И после отново я пусна.
След това тя се върна забързано в стаята на лейди Улма, която бе изпълнена с най-различни хора, включително двама мъже манекени, които бяха облечени с панталони и дълги ризи.
— Дрехите на Сейдж — каза лейди Улма и кимна към по-едрия мъж — и на Деймън. — Този път кимна към по-дребния мъж.
— О, идеални са!
Лейди Улма я погледна с леко съмнение в очите.
— Ушити са от зебло — поясни тя. — Най-грубата, най-простата материя, от която се шият дрехите на робите. Сигурна ли си, че те ще се съгласят да ги облекат?
— Ще ги облекат, иначе изобщо няма да отидат — заяви Елена и й намигна многозначително.
— Добър план — засмя се лейди Улма.
— Да, но какво мислиш за другия ми план? — попита Елена, искрено любопитна да узнае мнението на лейди Улма, макар че се изчерви.
— Моя скъпа благодетелко — поде лейди Улма, — имах навика да наблюдавам майка ми, докато тя създаваше такива дрехи — разбира се, след като навърших тринадесет — и тя все ми повтаряше, че винаги я карат да се чувства щастлива, защото радостта е за двама: за този, който ще носи дрехата, и за този, който я създава, а целта й е единствено да доставя радост. Обещавам ти, че двамата с Лусен ще свършим навреме. А сега не е ли време вече да се приготвяш?
— О, да — о, колко те обичам, лейди Улма! Наистина е странно, че колкото повече хора обичаш, толкова повече ти се иска да обичаш! — С тези думи Елена се затича обратно към покоите си.
Всички нейни придворни дами бяха там и я чакаха. Развълнувана до крайност, Елена взе най-бързата и най-освежаващата баня в живота си и скоро се озова върху кушетка, заобиколена от група усмихнати и усърдни жени, всяка от които си вършеше работата, без да пречи на останалите.