Читать «Сенчести души» онлайн - страница 190

— Това е само гореща лимонада, по моя рецепта, скъпи. Ако не бяхте вие, момчета, нямаше да успеем. Тайрон, ти намери нещо, нали? А след това беше уловен и нямаше да можеш да се освободиш, ако Мат не те бе спасил.

— О, сигурен съм, че щеше да се измъкне — побърза да заяви Мат, защото един Тайминатор щеше да умре от срам, ако трябваше да признае, че има нужда от помощ.

Но Тайрон само промълви сериозно:

— Зная. Благодаря ти, Мат.

Мат усети, че се изчервява.

— Но в крайна сметка нищо не извадих — рече Тайрон огорчено. — Това, което докопах, приличаше на парче стара тръба или нещо…

— Е, нека погледнем — подкани ги госпожа Флауърс със сериозен тон.

Насочи лъча на фенерчето към предмета, заради който Тайрон бе рискувал толкова много, за да го извади от гъсталака.

В първия миг Мат си помисли, че е кост от много едър булдог. Но след това прекалено познатата форма го накара да се вгледа по-внимателно.

Беше бедрена кост, човешка бедрена кост. Най-едрата кост в тялото. И все още беше бяла. Прясна.

— Не ми прилича на пластмасова — проговори госпожа Флауърс с глас, прозвучал сякаш много отдалеч.

Не беше пластмасова. Мат различаваше съвсем ясно къде се бяха отронили малки парченца от повърхността. Не беше кост на булдог. Беше… беше истинска, човешка бедрена кост.

Но това не беше най-ужасяващото. Не заради това припадна Мат.

Костта беше съвсем оглозгана и по нея се виждаха белези от десетки малки зъби.

32

Елена сияеше от щастие. Заспа щастлива, само за да се събуди пак така щастлива, уверена, че скоро — много скоро, ще се срещне със Стефан, след което — сигурно много скоро — ще успее да го измъкне от затвора.

Бони и Мередит не се изненадаха, когато тя пожела да види Деймън по два повода: да се реши кой ще замине и какво тя ще облече. Изненада ги по-скоро нейният избор.

— Ако всичко е наред — бавно заговори тя отначало, като с пръста си описа кръг върху голямата маса в един от салоните, където всички се събраха на следващата сутрин, — ще се радвам по-малко хора да ме придружат. Със Стефан са се отнасяли лошо — продължи тя, — а той мрази да изглежда зле пред други хора. Не искам да го унижавам.

При тези думи всички от групата се изчервиха. Или може би ги обзе групово възмущение — след което пак така групово се изчервиха заради чувството на вина. Прозорците, гледащи на запад, бяха леко отворени и червената слънчева светлина в тази ранна утрин заливаше всичко, така че беше трудно да се прецени каква бе причината. Само едно беше напълно сигурно: всички искаха да тръгнат с Елена.

— Така че се надявам — продължи Елена, като се обърна, за да погледне в очите Мередит и Бони — никоя от вас да не се чувства обидена, ако реша да не ме придружавате.

Това им подсказва, че двете няма да могат да дойдат с нея, помисли си Елена, като видя как приятелките й я изгледаха разбиращо. Повечето от плановете й зависеха от това, как ще реагират Бони и Мередит.

Мередит първа пое топката с галантен жест.

— Елена, ти премина през Ада — в буквалния смисъл на думата — и едва не умря при това — само и само да стигнеш до Стефан. Вземи със себе си тези, които ще ти бъдат най-полезни.