Читать «Сенчести души» онлайн - страница 181

— Ако обичаш, би ли казала на готвача, че искам още една пържола и голяма чаша мляко? — помоли тя с приглушен глас изпод възглавниците. — Нещо не ми е добре.

Мат имаше друга кола. Винаги когато имаше нужда, все съумяваше да се сдобие с някакво превозно средство. И сега караше с пълна скорост към къщата на Обаасан.

Къщата на госпожа Сайтоу, побърза да се поправи. Не искаше да засегне някого, защото не познаваше културните обичаи, особено когато щеше да моли за услуга.

Вратата на семейство Сайтоу отвори жена, която Мат никога не бе виждал. Беше привлекателна жена, облечена много живописно в широка яркочервена пола — или може би в много широки яркочервени панталони — стоеше с толкова разкрачени крака, че бе трудно да се каже. Носеше бяла блуза, а лицето й бе смайващо: правата й черна коса бе разделена на две части, а над веждите й се спускаше добре оформен бретон.

Но най-удивителното беше, че държеше в ръка дълга извита сабя, насочена право срещу Мат.

— 3-здравей — заговори Мат, когато вратата се разтвори пред него.

— Това е добра къща — отвърна жената. — Това не е къща на зли духове.

— Никога не съм го помислял — рече Мат, но се отдръпна, щом жената пристъпи към него. — Честна дума.

Жената затвори очи, сякаш търсеше нещо в съзнанието си. После рязко наведе сабята.

— Не лъжеш. Нямаш намерение да причиниш зло. Моля, влез.

— Благодаря ти — кимна Мат. Никога не се бе чувствал толкова щастлив да бъде приет от някоя старица.

— Ориме — долетя един тих, колеблив гласец откъм горния етаж. — Това да не е едно от децата?

— Да, Хахаве — провикна се жената, която Мат не преставаше мислено да нарича „жената със сабята“.

— Защо не го пратиш горе?

— Разбира се, Хахаве.

— Ха-ха… исках да кажа „Хахаве“ — избъбри смутено Мат. Нервният му смях се превърна в отчаян опит да скалъпи смислено изречение, защото сабята отново се насочи към диафрагмата му. — А не Обаасан?

За пръв път жената със сабята се усмихна.

— Обаасан означава баба. А пък Хахаве е една от думите за майка. Но майка няма да има нищо против да я наричаш Обаасан; това е приятелско обръщение към жена на нейната възраст.

— Добре — съгласи се Мат, полагайки всички усилия, за да изглежда като най-приятелски настроения тип на земята.

Госпожа Сайтоу му посочи да продължи нагоре по стъпалата, а той надникна в няколко стаи, преди да се озове в една с голям футон, проснат точно в средата на съвършено голия под. Върху него се бе излегнала една жена, толкова слаба и дребна, че приличаше на кукла.

Косата й бе мека и черна, като на жената със сабята на долния етаж. Беше вдигната нагоре или оформена до такъв начин, че приличаше на ореол около лицето й, докато лежеше по гръб. Но клепачите, обрамчени с черни мигли, рязко контрастиращи с бледите й скули, останаха затворени. Мат се зачуди дали не е задрямала внезапно, както често се случваше с възрастните хора.

Но тогава, при това доста рязко, приличащата на кукла стара дама отвори очи и се усмихна.

— О, та това е Масато-сан! — изрече тя, приковала поглед върху лицето на Мат.