Читать «Сенчести души» онлайн - страница 165

Значи това е да се чувстваш като богиня, повтори си тя, когато благодари на демона (който веднага стана, за да й се поклони). Гостите заемаха местата си за първото изпълнение на Сребърния славей. Елена бе длъжна да признае, че копнееше да види лейди Фазина, а освен това беше прекалено рано за визита до тоалетната — тя вече бе забелязала, че пред всички врати дежурят мъже от охраната.

На подиума в средата на голямата окръжност от столове бяха поставени две арфи. И тогава внезапно всички станаха на крака и започнаха да ръкопляскат, макар че Елена нямаше да може да види нищо, ако лейди Фазина не бе избрала да мине именно по пътеката, покрай която бяха местата на Елена и Деймън. Тя се спря точно когато стигна до Сейдж, за да приеме шумните приветствия на публиката, и Елена успя много добре да я огледа.

Беше хубава, приятна млада жена, която за искрена изненада на Елена изглеждаше като двадесетгодишна. На ръст беше дребна, почти колкото Бони. Това миниатюрно създание очевидно възприемаше много сериозно прякора си: беше облечена в рокля от сребърна мрежа. Косата й също бе боядисана в сиво металик, вдигната високо отпред и много къса отзад. Шлейфът й беше прикрепен само с два прости клипса на раменете й, като се стелеше хоризонтално зад нея. Докато тя стигна до подиума в центъра на залата, шлейфът непрекъснато потрепваше и създаваше впечатление по-скоро за лунен лъч или облак, отколкото за тъкан, го повдигна, за да заобиколи високата арфа, оставена открита, след което наметалото й леко и грациозно свлече на пода, описвайки полукръг около нея.

И тогава оживя магията на гласа на Сребърния славей. Засвири на арфата, която изглеждаше още по-висока в сравнение с дребната й фигура. Умееше вълшебно да изтръгва нежни тонове от струните с помръдване на пръстите си, да ги заставя да стенат като вятър или да звучи музика, тъй приятна, сякаш се спускаше на вълни от небесата. Елена се просълзи от първата песен, въпреки че бе изпята на някакъв чужд език. Беше толкова проникновено сладко, че напомни на Елена за Стефан, за времето, когато бяха заедно и си общуваха само чрез нежни думи и докосвания…

Но най-впечатляващият инструмент на лейди Фазина бе гласът й. Когато пожелаеше, слабото й тяло се оказваше способно да изтръгва удивително силен глас. И докато пееше една след друга трогателните си песни, Елена усети как кожата й настръхва, а краката й треперят. Не можеше да се отърси от усещането, че всеки миг може да падне на колене, докато прекрасните мелодии изпълваха сърцето й.

Някой я докосна отзад и тя рязко се сепна, толкова внезапно бе изтръгната от света на фантастичната музика, лееща се около нея. Но се оказа, че е Мередит, която, макар да обичаше много музиката, се доближи до Елена с доста практично предложение за тяхната група.

— Исках само да ти кажа: защо да не започнем сега, докато всички останали я слушат? — прошепна тя. — Дори и мъжете от охраната напуснаха постовете си. Съгласна ли си да действаме по двойки?