Читать «Сенчести души» онлайн - страница 164

— Колко… остроумно — мрачно пророни Деймън. — Но какво точно те кара да мислиш, че си пеперуда?

— Ами моделът на роклята ми, глупчо — обясни му Елена и повдигна ветрилото си, обсипано със седеф, злато и диаманти, за да го перне по челото леко, като пеперуда. После разтвори ветрилото си, за да му покаже майсторски нарисуваната на него скица на роклята й, заедно с огърлицата на шията й, осеяна с дребни диаманти, злато и седеф. Рисунката заемаше само перата на ветрилото извън сгъвките по него.

— Разбра ли? Пеперуда — каза тя, явно доволна от видяното.

Деймън проследи очертанията на огърлицата, като прокара по тях дългия си, леко потрепващ пръст, с което така силно й напомни за Стефан, че гърлото и се сви. Той се спря на шестте стилизирани линии над главата й.

— Откога пеперудите имат коса? — Пръстът му се премести към двете хоризонтални линии между крилете. — Или ръце?

— Това са крачетата — обясни му Елена с развеселен тон. — Кое същество с ръце, крака и глава има коси и по шест криле?

— Само някой пиян вампир — подсказа един глас над тях и Елена вдигна очи, изненадана да види Сейдж.

— Мога ли да седна при вас? — попита той. — Не успях да се сдобия с риза, но моята вълшебна кръстница ми сътвори жилетка.

Елена се разсмя и се премести на съседния стол, за да може той да седне до Деймън. Сега поне беше много по-чист от последната им среща край къщата на доктор Мегар, макар че косата му още висеше, много дълга, с невчесани кичури. Тя обаче не пропусна да отбележи, че вълшебната му кръстница го е накарала да ухае на кедър и сандалово дърво и го е снабдила с жилетка и джинси от Долче и Габана. Изглеждаше… великолепно. Нямаше и следа от животните му.

— Не очаквах да се появиш — каза му Елена.

— Ти ли казваш това? След като си издокарана цялата в ангелско чисто бяло и златно? Ти спомена за тази галавечеря; желанието ти е заповед за мен.

Елена се засмя. Разбира се, всички тази нощ се държаха различно с нея. И то само заради роклята й. Сейдж промърмори нещо, че е латентно хетеросексуален, след което се закле, че изображението върху огърлицата и ветрилото й било на птицата феникс. Един демон от дясната й страна, който се държеше много учтиво, почтително изказа мнението си, че тя му приличала на богинята Ищар, която очевидно го бе изпратила в Тъмното измерение преди няколко хилядолетия, за да изкушава хората да мързелуват. Елена мислено си отбеляза да не забрави да попита Мередит дали това все пак може да означава, че ги изкушава да ядат ленивци, за които тя знаеше само, че са някакъв вид диви животни, които не обичаха много да се движат или нещо подобно.

След това Елена си припомни как лейди Улма нарече роклята й — рокля на богиня, нали? Със сигурност беше дреха, която можеш да носиш само ако си много млада и фигурата ти е почти съвършена, защото иначе нямаше начин да се побереш в корсета или да го стегнеш около себе си, за да прибереш отпуснатото си тяло. Единственото, което бе останало под роклята й беше стегнатото младо тяло и оскъдното й дантелено бельо с телесен цвят. О, да, да не забравяме и няколкото капки жасминов парфюм.