Читать «Сенчести души» онлайн - страница 162

Музика… музика и светлини отвсякъде…

Елена, макар и развълнувана и очарована от пищните гледки, мелодичните звуци и великолепните ухания, разнасящи се от високите нанизи с цветя, както и от сцените с непрестанно прииждащи и бляскаво обучени мъже и жени, усещаше как стомахът й се бе свил на топка от страх. На излизане от имението на лейди Улма си мислеше, че обсипаната й с диаманти рокля е неописуемо красива. Но сега, като вече бе тук, в дома на лейди Фазина… ами имаше твърде много стаи, твърде много хора в пищни, великолепни одеяния, също тъй прекрасни като нейните и тези на посестримите й, „персоналните асистентки“ на Деймън. Започна да се опасява, че в сравнение с онази — ами да, онази жена там горе, обсипана със скъпоценни камъни от бляскавата корона на главата с диаманти и изумруди чак до пръстите на краката, собствената й свободно пусната коса, без никакви украшения, изглежда демоде и дори смешна.

Знаеш ли колко е стара тя? Елена едва не подскочи, като чу гласа на Деймън в главата си.

Коя? — попита Елена, като се опита да не позволи на завистта си — или по-скоро на тревогата си — да се доловят в телепатичния й глас. И аз ли се чувам толкова силно? — добави тревожно тя.

Съвсем не е силно, но няма да навреди, ако си по-тиха. Освен това ти прекрасно знаеш кого имам предвид: този жираф, когото тъй упорито зяпаш, отвърна й Деймън. За твое сведение тя е приблизително двеста години по-стара от мен, въпреки че упорито се старае да изглежда на тридесет, което е с десет години по-малко от възрастта, на която е станала вампир.

Елена примигна. Какво се опитваш да ми кажеш?

Изпрати малко от Силата си към ушите си, предложи Деймън. И престани да се тревожиш!

Елена послушно увеличи леко притока на Силата си, но въпреки това й се стори, че тъпанчетата й ще пръснат. Внезапно започна да чува много по-ясно говорите, водени наоколо.

… о, богинята в бяло. Та тя е още дете, но каква фигура има…

… да, онази със златната коса. Великолепна е нали?

… О, по дяволите, вижте само това момиче…

… Виждали ли сте тук такъв принц и такава принцеса? Чудя се дали бихме могли да се разменим… или… или ако си направим четворка, скъпи?

Всичко това приличаше донякъде на онова, което Елена бе свикнала да слуша по купоните. Това й придаде по-голяма увереност. Освен това, когато позволи на очите си да огледат по-дръзко пищно костюмираната тълпа, внезапно я обзе прилив на любов и уважение към лейди Улма, която бе сътворила трите прекрасни рокли само за една седмица.

Тя е гений, съобщи Елена на Деймън с напълно сериозен тон, защото знаеше, че посредством телепатичната им връзка той ще схване онова, което тя имаше предвид. Виж, Мередит вече е събрала цяла тълпа около себе си. И… и…

И въобще не се държи като Мередит, довърши Деймън. В гласа му се прокрадна леко притеснение.

Но Мередит не изглеждаше никак притеснена. Съзнателно бе извърнала лицето си така, че да покаже на обожателите си класическия си профил, но това въобще не бе профилът на винаги уравновесената, крайно сериозна Мередит Сулес. Сега беше страстно момиче, при това с екзотична външност, готово още в следващия миг да запее Хабанерата от операта „Кармен“. Беше разперила ветрилото си и го разклащаше бавно и замечтано. Благодарение на приглушеното, но с топли тонове осветление вътре в палата на лейди Фазина, голите й рамене и ръце блестяха като перли над роклята и от черно кадифе, което й придаваше още по-мистериозен и поразителен вид в сравнение с пробата в дома на лейди Улма. Всъщност вече бе успяла да разбие сърцето на един от обожателите си. Той бе коленичил пред нея с червена роза в ръка и така забързано бе заел тази поза, че един от тръните на розата се бе забил в палеца му и от раната се стичаше кръв. Но Мередит се преструваше, че нищо не е забелязала. Елена и Деймън се загледаха в младия русокос, извънредно красив мъж. На Елена и стана жал за него… а Деймън усети глад.