Читать «Сенчести души» онлайн - страница 161

Не, помисли си тя, докато стоеше пред огледалото, почти изплашена да погледне екзотичната красавица, в каквото се бе превърнала. Не, дори не бива да си помисляме за евентуален провал. На карта е заложен животът на Стефан и трябва да успеем. И трябва да го сторим, без да ни заловят.

27

Елена се чувстваше уверена и леко възбудена, когато се отправиха към галавечерята на Сребърния славей. Но я обзе необяснимо и много силно притеснение, щом четиримата пристигнаха с носилките до пищния дом на лейди Фазина — Деймън с Елена на първата носилка, а Мередит с Бони на втората. Доктор Мегар бе забранил на лейди Улма да посещава всякакви празненства, докато е бременна.

Домът на прочутата певица наистина приличаше на дворец, при това приказно красив, каза си Елена. Минарета и кули се издигаха към небето, вероятно боядисани в синьо и украсени с пищна позлата, но на слънчевата светлина изглеждаха бледолилави, дори по-прозрачни от въздуха. Светлината на слънцето се допълваше от факлите, горящи от двете страни на алеята, по която носачите изкачваха носилките до върха на хълма. Явно бяха добавили някакви благоуханни смеси към факлите — или бяха използвали някаква магия, — за да ги накарат да греят в различни цветове: златист, червен, пурпурен, син, зелен, сребрист. От удивителната гледка дъхът на Елена секна, тъй като тези светлини се оказаха единствените в този свят, които не бяха обагрени в червено. Деймън бе взел бутилка „Черна магия“ и изглеждаше опиянен, но не от виното, помисли си Елена.

Носилката им спря на върха на хълма. Носачите помогнаха на Деймън и Елена да слязат и да продължат по един коридор, в който слънчевата светлина проникваше много по-оскъдно. Над тях висяха изящно изрисувани хартиени фенери — някои дори по-големи от носилката, от която преди малко слязоха — ярко светещи, за да радват очите с фантастичните си форми, като същевременно придаваха празничен вид на двореца, който без тях би изглеждал донякъде застрашителен.

Преминаха покрай светещи фонтани, някои от които им поднесоха изненади — като редицата от магически жаби, които непрекъснато подскачаха от едно към друго листо на водните лилии: плоп-плоп-плоп, напомнящи за удари на тежки дъждовни капки по ламаринен покрив. Или огромната позлатена змия, виеща се около едно дърво, докато се извиси над главите на посетителите, а оттам отново се спускаше до земята, за да се увие около съседното дърво.

После отново, сякаш направо от земята, заизскачаха най-разнообразни риби, акули, змиорки и делфини, лудеещи в басейните около фонтаните, докато в синеещата дълбина се мержелееха очертанията на гигантски кит. Елена и Бони се разбързаха, за да прекосят по-скоро тази част от алеята.

Ясно бе, че собственицата на това имение можеше да си позволи всякакви екстравагантности, каквито сърцето й пожелае. Но тя явно се наслаждаваше най-вече на музиката, която в този великолепен парк кънтеше отвсякъде. По алеите бяха разположени оркестри с музиканти в пищни униформи — понякога твърде странни — и се лееше арията на прочут оперен солист, пеещ от позлатена клетка, висяща на приблизително осем метра над земята.