Читать «Сенчести души» онлайн - страница 143

Всички ние го последвахме, като внимавахме с факлите и… ами не мога да намеря думи, за да опиша какво видяхме долу. През първите няколко минути останах разочарована, понеже имаше само една голяма маса, но прашна, вместо да е блестяща. Когато обаче лейди Улма започна внимателно да почиства прахта от скъпоценностите с една специално подбрана кърпа, а Бони откри някакви торби и пакети и като ги обърна върху масата — все едно че изсипа цяла дъга! Деймън пък намери един кабинет в съседство с шкафове, чиито чекмеджета бяха претъпкани с огърлици, гривни, пръстени, ленти за ръкави, гривни за глезени, обици, пръстени за носове, игли за коса и още много други накити!

Не можех да повярвам на очите си. Изсипах съдържанието на една кесия и видях цяла шепа великолепни бели диаманти да се изнизват между пръстите ми, някои от които бяха колкото нокътя на палеца ми. Видях млечнобели перли и черни перли, по-дребни, но подбрани да си подхождат чудесно, както и по-големи с прекрасни форми. Видях сапфири с диаметър колкото монета от двадесет и пет цента, но някои достигаха дори големината на кайсии, проблясващи в розово, златисто или сиво. После си напълних дланта с изумруди и оливини, опали и рубини, турмалини и аметисти — както и с много лапис лазули, разбира се, служещи като отличителен знак на вампирите.

И всичките тези бижута бяха с толкова изкусна изработка, че чак гърлото ми се сви. Лейди Улма малко си поплака, но мисля, че беше от щастие, докато всички ние я отрупвахме с комплименти за нейните бижута. За броени дни от робиня без никаква собственост тя се бе превърнала в невероятно богата жена, притежаваща къща и всичко необходимо, за да живее на ниво. Ние решихме, че дори тя да се омъжи за любимия си, ще е по-добре преди това Деймън да го откупи без много шум и също толкова безшумно да го освободи от робството, като продължи да играе ролята на «глава на семейството», докато сме тук. През това време ние ще се държим като членове на семейството на лейди Улма и ще помогнем на бижутера Лусен отново да започне да работи, докато той и лейди Улма постепенно заемат мястото на Деймън. Местните феодали не са демони, а вампири и те не са толкова против придобиването на собственост от хора.

Разказах ли ти за Лусен? Той е страхотен майстор на бижута! Изгаря от страст да твори — до такава степен, че през първите дни на робството си създавал творби само от кал и треви, като си представял, че майстори скъпоценности. После щастието му се усмихнало и бил нает като чирак от един бижутер. Толкова страдал за лейди Улма и толкова силно я обичал, че беше истинско чудо тяхното събиране — и което е най-важното, вече като свободни хора.

Опасявахме се, че на Лусен може да не се хареса идеята да го откупим като роб и да не го освобождаваме преди заминаването ни, но той никога не бе очаквал да го освободят — заради таланта му. Той е малко муден, но много изискан и любезен мъж, с добре оформена брада и сиви очи, които ми напомнят за очите на Мередит. Остана очарован от това, че се отнасяха достойно с него и че не го заставяха да се труди денонощно, макар че би приел всичко, само у само да бъде с лейди Улма. Мисля, че той е чиракувал още когато баща й е работил като бижутер и през всичките тези години е бил влюбен в нея, обаче никога, никога не е могъл да бъде с нея, защото тя е била млада дама с високо положение, а той е бил роб. Сега са толкова щастливи заедно!