Читать «Сенчести души» онлайн - страница 141
Л. Дж. Смит
— Ако не го е направил, то е само защото не го знае! — извика Бони почти в същия миг, в който Мередит каза:
— В действителност протоколът тук не ни е познат. От това ли се нуждаеш?
Лейди Улма успя само леко да кимне. Елена се почувства неудобно. Според нея лейди Улма, робиня от повече от двадесет и две години, трудно можеше да повярва, че най-после е свободна.
— Деймън говореше съвсем сериозно, когато каза, че всички ние сме свободни — заяви тя, като коленичи край стола на лейди Улма. — Той просто не знае как се уреждат всичките тези формалности. Ако ни ги кажеш, ще му ги съобщим и тогава ще можем да се върнем в някогашното ти имение.
Накани се да се изправи, но тогава прозвуча гласът на Бони:
— Нещо не е наред. Тя не е така щастлива, както беше преди малко. Трябва да открием на какво се дължи това.
Като даде малко повече воля на психичните си възприятия, Елена се убеди, че Бони има право. Остана коленичила до стола на лейди Улма.
— Какво е то? — попита тя, защото изглежда жената разголваше душата си най-вече, когато Елена й задаваше въпроси.
— Надявах се — бавно заговори лейди Улма, — че господарят Деймън може да откупи… — Изчерви се, но скоро се съвзе. — Може да благоволи да откупи още един роб. Говоря за… за бащата на детето ми.
Надвисна плътна тишина, след което и трите момичета заговориха едновременно, като според Елена трескаво се опитваха да отгатнат кого имаше предвид лейди Улма. Самата тя бе предположила, че именно Стария Дрозн е баща на детето й.
Но разбира се, че не беше той, тутакси се упрекна Елена мислено. Лейди Улма беше щастлива от тази бременност — а коя жена би била щастлива да има рожба от едно толкова отвратително чудовище като Стария Дрозн? Освен това той явно нямаше представа, че робинята му е бременна — пък и това въобще не би го вълнувало.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — промълви лейди Улма, след като за кратко утихна пороят от въпроси и уверения за благоприятен изход. — Лусен е бижутер, прочут с умението си да създава бижута, които… ми напомнят за бижутата на баща ми. Но неговото освобождаване ще струва много скъпо.
— Но нали ще разполагаме със съкровищата от пещерата на Аладин! — весело извика Бони. — Искам да кажа, че ще имаш достатъчно пари, ако продадеш тези бижута, нали? Или ще ти трябват още?
— Но сега те принадлежат на господаря Деймън! — ужаси се лейди Улма. — Дори и да не го е разбрал, когато е наследил цялата собственост на Стария Дрозн, сега той е мой господар и владетел на цялото ми имущество…
— Нека първо се уреди официалното ти освобождаване, след което постепенно ще уредим всичко останало — каза й Мередит с най-твърдия си, най-разумния си тон.
