Читать «Сенчести души» онлайн - страница 142

Не, честно казано, вълнението ми не е само заради красивите дрехи. Всичко, което се случи, след като освободихме лейди Улма и после заминахме за някогашното й имение, се оказа като вълшебен сън. Къщата беше истинска развалина и очевидно превърната в убежище за диви животни, които са я използвали както за отходно място, така и за подслон. Открихме дори следи от вълци и други зверове, които са проникнали чак на горния етаж, което поражда въпроса дали в този свят не живеят върколаци. Очевидно живеят, като някои от тях са доста добре приети от различните местни феодали. Може би на Каролайн ще й хареса да дойде тук на почивка, за да научи нещо за истинските върколаци — говори се, че толкова много мразели хората, че дори не взимали за свои роби хора или вампири (които някога също са били хора).

Но да се върнем в къщата на лейди Улма. Основите й са каменни, а нагоре е изградена от солидно твърдо дърво, така че като сграда е наред. Завесите и гоблените, разбира се, висяха на парцали, затова беше доста страшно, когато проникнахме вътре само на светлината на факлите и видяхме тези дрипи да се развяват около нас. Да не споменавам за гигантските паяци. Мразя паяците повече от всичко.

Но ние влязохме вътре с нашите факли, които приличаха на умалени версии на онова гигантско пурпурно слънце, винаги висящо над хоризонта, багрещо всичко наоколо в кървавочервено, затворихме вратите и запалихме огън в грамадната камина в помещението, което лейди Улма нарича голямата зала. (Мисля, че там са се хранели и са устройвали празненства — в единия край, върху подиум, е поставена изключително голяма маса, а за музикантите е предвидена стая, която вероятно е била и дансинг. Лейди Улма обясни, че там прибирали прислужниците през нощите — говоря за голямата зала, а не за стаята на музикантите).

После се качихме на горния етаж, където видяхме — кълна се, че е истина — няколко десетки спални с много просторни легла с колони, които обаче се нуждаеха от нови матраци и чаршафи, кувертюри и балдахини. Но не останахме там за по-продължителен оглед. От таваните висяха прилепи.

Насочихме се към работното помещение на майката на лейди Улма. Оказа се много обширно, където поне четиридесетина жени са шиели дрехите по кройките на майката на лейди Улма. Именно там намерихме нещо вълнуващо!

Лейди Улма отиде до един от гардеробите в помещението и измъкна отвътре овехтелите и проядените от молците дрехи. После натисна на няколко места в задната стена на гардероба и целият гръб на гардероба се отмести! Зад него се разкри много тясно стълбище, водещо надолу!

Спомних си за тайната крипта под гробницата на Хонория Фел и се запитах дали някой бездомен вампир не се е приютил в подземието, към което водеха тези стъпала, но веднага си казах, че е глупаво, защото веднага след вратата висяха паяжини. Деймън настояваше той пръв да се спусне по стъпалата, защото по-добре вижда в тъмното, но аз си мисля, че той просто беше любопитен да провери какво може да се крие в подземието.