Читать «Сенчести души» онлайн - страница 145

Зная, че редовете, които пиша, са неравни, защото ръката ми трепери. Самата аз се разтрепервам при мисълта, че наистина ще потеглим на път, за да търсим двете половини от лисичия ключ, с който ще измъкнем Стефан от затвора.

О, мило дневниче, вече стана късно — а не мога — не мога да пиша за Стефан. Да бъда тук, в същия град, където е и той, да зная посоката, водеща към затвора му… и все пак да не мога да го видя. Очите ми се затварят и вече едва виждам какво пиша. Искам поне малко да поспя, за да бъда готова за следващия ден, когато ще се разхождам наоколо, ще надзиравам и ще наблюдавам как имението на лейди Улма разцъфва като роза — но сега се опасявам, че пак ще сънувам кошмари как ръката на Стефан бавно се изплъзва от моята.“

23

През тази „нощ“ те се преместиха, като избраха такъв час от денонощието, когато другите имения тънеха в мрак и тишина. Елена, Мередит и Бони си избраха по една стая на горния етаж за спални, всичките една до друга. До спалните им имаше луксозна баня, с под от мраморни плочи в синьо и бяло. В средата бе разположен удивително привлекателен басейн във формата на огромна роза, достатъчно голям за плуване, отопляван с нажежени въглени. Край него дежуреше една приветлива прислужница със задачата да се грижи за всичко, свързано с къпането в басейна.

Елена остана очарована от случващото се. Деймън тихомълком успя да откупи няколко роби от някакъв внушаващ доверие търговец при една частна разпродажба. Веднага след това ги обяви за свободни, като им предложи добри заплати и почивни дни. Почти всички от доскорошните роби бяха истински щастливи да приемат предложението му. Само малцина предпочетоха да напуснат или да избягат, най-вече жени, загрижени за издирването на семействата си. Другите щяха да останат да работят в имението под надзора на лейди Улма, когато Деймън, Елена, Бони и Мередит си тръгнеха, след като освободят Стефан.

Лейди Улма получи стая на долния етаж като управител на имението, макар че едва не се наложи на Деймън да прибегне до груба сила, за да я убеди да поеме длъжността. Самият той си избра една стая за кабинет, но само за през деня, защото не беше много вероятно да се задържа нощем в къщата.

Около това се стигна до леко объркване. Повечето от персонала в имението знаеше как да се държи с господари, които са вампири, а момичетата и младите жени, които идваха да шият или да чистят, като че ли очакваха да бъде обявено някакво разписание за дежурствата на всяка от тях като донор на кръв.