Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 9

— И това не е всичко — продължи Каммамури. — Една сутрин намерихме на входната врата бележка, на която бе изрисувана емблемата на тугите, а над нея две кръстосани ками и буквата „S“.

— Подписът на Суйод хан? — попита Яниш.

— Да — отвърна махаратът.

— Английската полиция не откри ли нещо?

— Продължиха разследванията още няколко седмици и сетне се отказаха. Изглежда не искат да се заяждат с тугите.

— Не са ли претърсвали делтата? — попита Сандокан.

— Отказаха под претекст, че нямат достатъчно хора да организират наказателна експедиция.

— Нима бенгалското правителство вече няма войска? — попита Сандокан. . .

— В момента англо-индийското правителство си има по-големи грижи от тугите. Въстанието се разширява все повече и заплашва всички английски владения в Индия.

— Значи в Индия има въстание? — запита Яниш.

— Да. И от ден на ден то взема все по-застрашителни размери, господине. Сипайските полкове се бунтуват на много места — в Мерут, Делхи, Лъкноу, Сингапур и след като разстрелят офицерите си, се стичат под знамената на Тантиа Топи и на красивата и смела Рани.

— Добре тогава — рече Сандокан и ставайки, закрачи явно развълнуван около масата, — щом като полицията и бенгалското правителство не могат да се занимават с тугите в този момент, ще видим какво можем да направим ние, нали, Яниш?

Португалецът кимна утвърдително. Беше запазил привидно спокойствие, но разказът на Каммамури бе развълнувал и него и сега бе готов като приятеля си да тръгне на бой срещу всеки, за да помогне на ТремалНаик.

— С какви сили разполагаме? — попита той.

— Имаме петдесет мъже, петдесет пирати, избрани сред най-храбрите от Момпрацем, които не се боят нито от тугите, нито от богинята им Кали; отлични далекобойни оръжия, кораб, който може да се противопостави и на английските канонерки, както и пари с милиони, които няма да жалим. Мисля, че при това положение можем да хвърлим ръкавицата на тугите. и да нанесем на Суйод хан смъртоносен удар. Малайския тигър в единоборство срещу Индийския тигър! Ще има да се забавляваме.

Сандокан изпразни на един дъх чашата си, остана за миг с очи втренчени в дъното й, след това се обърна и попита махарата:

— ТремалНаик убеден ли е, че тугите са се завърнали в тайнствените си подземия в Раджмангал?

— Напълно — отвърна Каммамури.

— И че малката Дарма е била отведена там?

— Със сигурност, господин Сандокан.

— Ти познаваш ли околностите в Раджмангал?

— Да. Даже и подземията. Вече ви казах, че бях цели шест месеца пленник в тях.

— Да, спомням си. Широки ли са тези подземия?

— Огромни, господине. И се простират под целия остров.

— Под острова, казваш! Ето един отличен случай да издавим в тях всички тези каналии.

— Ами малката Дарма?

— Ще ги издавим след това, когато успеем да отскубнем от тях момиченцето, добри ми Каммамури. Как се слиза в тези подземия?

— През дупка под едно огромно бананово дърво.

— Е, добре, ще направим посещение в делтата. Скоро ще получиш новини от ТремалНаик и от Малайския тигър, драги ми Суйод хан!

В този момент се чу дрънчене на вериги и тъп удар, прозвучаха заповеди и корабът се разтърси за момент.