Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 11

Каммамури пое през широкия площад, следван от Сандокан и Яниш, с ръце пъхнати под дубгите и готови всеки миг да извадят оръжията си в случай на нужда. Но еспланадата беше пуста или поне изглеждаше така, защото в тъмнината беше трудно да се различи даже човешки силует. След няколко минути навлязоха в улица Дурумтолах и скоро спряха пред стар дворец в индуски стил. Сградата беше квадратна с три малки купола и тераси на покрива. Каммамури извади ключ и го пъхна в ключалката. Но тъкмо когато се готвеше да отвори, Сандокан мерна с острия си поглед човешка сянка, която се отдели от колоните на малка веранда и бързо се отдалечи, изчезвайки в мрака.

В първия момент понечи да се впусне по следите на беглеца, но се спря, опасявайки се да не попадне в засада. Възпря и другарите си, които се учудиха, защото изглежда не бяха забелязали сянката.

— Безпокои ли те нещо? — попита го Яниш.

— Видяхте ли този човек?

— Кого? — попитаха португалецът и махаратът в един глас.

— Някой ни дебнеше, скрит зад една от онези колони. Каммамури е прав, че къщата се наблюдава от тугите. Сега вече можем да бъдем сигурни в това. Но не е толкова страшно, защото шпионинът не е могъл да види лицата ни в тъмното, а и не ме познава. Ще намерим начин да го изненадаме и ние.

Каммамури отвори вратата и я заключи тихо след себе си. Поведе двамата командири на „Мариана“ по мраморна стълба, осветена с китайска лампа, и ги настани в малка зала, мебелирана в семпъл английски стил с изящни плетени столове и маса.

Окачен на тавана глобус от син кристал пръскаше мека светлина, която се отразяваше в блестящата мозайка на пода от черен, червен и жълт мрамор. Едва бяха влезли, и вратата се отвори. Един мъж се хвърли първо в обятията на Сандокан, а след това прегърна и Яниш, като извика възторжено:

— Приятели мои! Храбри мои приятели! Колко съм ви благодарен, че дойдохте. Ще успеете да ми върнете моята Дарма, нали?

Беше изключително красив бенгалец на около трийсет и пет — трийсет и шест години с елегантна и гъвкава, но не слаба талия, с фини и енергични черти, леко загоряла кожа и черни като въглен, пламенни очи. Облечен беше по модата на съвременните богати индуси от движението Млада Индия, изоставили традиционните дут и дубга, за да ги заменят с англо-индуския костюм, по-семпъл, но затова пък по-удобен: сако от бял плат с широк везан пояс, тесен панталон и малък везан тюрбан.

Сандокан и Яниш отвърнаха на топлата прегръдка на индуса и първият се обърна към него сърдечно:

— Успокой се, ТремалНаик. Ако сме напуснали нашия див Момпрацем и сме дошли тук, това ще рече, че сме готови за бой със Суйод хан и кървавите му бандити.

— О, моята Дарма! — провикна се индусът и зарида, като закри лицето си с ръце, сякаш искаше да попречи на сълзите да рукнат.

— Ще я открием — рече Сандокан. — Ти знаеш на какво е способен Тигъра на Малайзия, още когато беше пленник на Джеймс Брук, раджата на Саравак. Ако аз успях да детронирам този, когото бяха нарекли Изтребителя на пирати и думата му караше да треперят всички султани и раджи на Борнео, то ще съумея да се справя и със Суйод хан и ще го принудя да ти върне дъщерята.