Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 10

— Пуснаха котвите — рече Яниш и стана. — Да се качим, Сандокан.

Изпразниха чашите си и излязоха на горната палуба.

Нощта се бе спуснала от няколко часа, обгръщайки пагодите на Черния град и камбанариите, куполите и фандиозните дворци на Белия фад; но безброй фенери и светлини блестяха по кейовете, по булевардите на богатия квартал Странд и известните по целия свят пищни площади.

По реката, която тук е широка повече от километър, се полюшваха безброй закотвени платноходи и параходи, чиито светлини се отразяваха във водата.

„Мариана“ бе хвърлила котва близо до един от последните бастиони на форт Уилям, чиято огромна маса прозираше през мрака.

Сандокан се увери, че котвите са спуснати на достатъчна дълбочина, нареди да приберат огромните платна, които опираха в съседните кораби, след което заповяда да свалят и знамето.

— Наближава полунощ — рече той на Каммамури. — Дали ще е удобно да отидем при господаря ти?

— Да, но бих ви посъветвал да се облечете по-простичко, за да не предизвикваме шпионите на тугите. Ние с господаря ми сме сигурни, че бандитите на Суйод хан ни наблюдават непрекъснато.

— Ще се облечем като индуси — отвърна Сандокан.

— По-добре е като судра — рече Каммамура.

— Кои са пък те?

— Слуги, господине.

— Идеята е добра. Дрехи на борда не липсват. Ела да ни натъкмиш така, че да можем да излъжем шпионите и да се впуснем в авантюрата. Ако Индийския тигър е хитър, Малайския не е по-малко находчив. Да вървим, Яниш.

Слязоха отново в каюткомпанията и Сандокан издаде заповед. Малко след това един даяк донесе куп дрехи, от които Яниш, подпомогнат от Каммамури, избра най-подходящите за целта.

Когато преобличането приключи, махарагът огледа доволен двамата приятели. Можеха да тръгват.

III. ТРЕМАЛ-НАИК

Половин час след това лодката на „Мариана“ се спускаше вече по реката. На борда й бяха Сандокан, Яниш, Каммамури и шестима яки малайци от екипажа.

Двамата командири на „Мариана“ се бяха преоблекли като индуски слуги с превързано около бедрата парче груб кафяв плат, така наречената дубга.

В дубгата обаче бяха скрили по чифт пистолети с дълги цеви и по един малайски крие, страшната змиевидна кама с дълго цял фут острие, причиняващо ужасни рани, от които няма оздравяване.

Градът бе вече потънал в мрак. Всички фенери бяха загасени и единствено тези на корабите отразяваха белите си светлини в тъмните води на реката. Лодката се провря сред задръстилите бреговете лодки, пироги, кораби и параходи и се насочи към южните укрепления на форт Уилям. След малко спряха на еспланадата, която беше тъмна и пуста.

— Пристигнахме — каза Каммамури. — Улица Дурумтолах е на няколко крачки оттук.

— Във вила ли живее? — попита Яниш.

— Не, в стар индийски дворец, в който някога е живял покойният капитан Макферсън. Господарят ми го наследи след смъртта на съпругата си Ада.

— Води ни — каза Сандокан.

Слезе на брега и обръщайки се към малайците, им нареди:

— Вие оставате тук да ни чакате.

— Слушам, капитане — отвърна кърмчията, който бе управлявал лодката.