Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 82

Но двамата корнаки се заеха веднага с тях. Настаниха ги на сянка под едно дърво и им намазаха главите, ушите и краката с мазнина, за да не им се напука кожата.

В това време малайците се заеха да опънат палатките, тъй като горещината ставаше непоносима и хората и животните дишаха с мъка. Върху джунглата сякаш се изсипваше огнен поток и бе невъзможно да се стои на открито.

— Човек би казал, че всеки миг ще ни връхлети страшен ураган — каза Яниш, който побърза да се подслони в една палатка. — Навън рискуваш да получиш слънчев удар. Ти, ТремалНаик, който си израснал по тези места, сигурно можеш да ни кажеш нещо за тази жега.

— Започва да духа така нареченият хотуинд и няма да е зле да вземем предпазни мерки. Иначе ще се изложим на опасност да загинем от задухата.

— Това е значи индийският самум — каза Яниш.

— Да, и понякога е по-страшен от сахарския — добави господин Дьо Л юсак, който влезе в този момент в палатката. — Изпитал съм го два пъти, когато бях на гарнизон в Лъкноу и знам нещо за яростта на този вятър. Вярно е, че там е по-опасен, защото идва от запад и най-напред се нагрява от горещите пясъци на Марустан, Персия и Белуджистан.

— Много ли е опасен? — попита португалецът.

— Много. Веднъж четиринайсет души от моите сипаи загинаха от задуха, защото ги бе сварил на открито, без подслон.

— На мен ми се струва, че се задава по-скоро циклон, а не горещ вятър — каза Яниш, сочейки жълтеникавите облаци, които се надигаха от северозапад и се движеха с невероятна бързина над джунглата.

— Винаги става така — отвърна лейтенантът. — Първо ураган, след това горещ вятър.

— Трябва да укрепим палатките — каза ТремалНаик. — Най-добре е слоновете да легнат пред тях. Така телата им ще служат за бариера срещу вятъра.

Пол ръководството на двамата корнаки и на ТремалНаик малайците се заеха с укрепването на палатките. Набиха около тях колове и опънаха допълнителни въжета над платната.

Лагерът бе построен до останките от селски зид и като накараха слоновете да легнат отпред, защитата изглеждаше доста солидна.

Сандокан помагаше в укрепването на лагера, но не вярваше, че вятърът може да бъде толкова опасен.

Горещината ставаше толкова непоносима, че даже и в палатките не се усещаше никаква прохлада.

Докато Сурама, подпомагана от Яниш, приготвяше обеда, облаците вече покриха небето, разстилайки се над джунглата и движейки се по посока на Бенгалския залив.

Започна да духа на интервали горещ като жарава вятър, който изсушаваше растенията и локвите, облаците се трупаха и ставаха все по-застрашителни.

Слоновете даваха признаци на растящо безпокойство. Надаваха все по-чести ревове, въртяха неспокойно очи и дишаха шумно, сякаш не им достигаше въздух да напълнят огромните си бели дробове.

— Да хапнем набързо — каза офицерът, който наблюдаваше обезпокоен небето през процепа на палатката. — Циклонът напредва със страшна скорост.

— Ще издържат ли палатките? — попита Тигъра на Малайзия.

— Има надежда, ако слоновете останат да лежат пред тях.