Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 74

— Извинете ме, господа, че не благодарих веднага за намесата ви, не знаех дали пред мен стоят спасители или врагове.

— Кой сте вие?

— Лейтенант от пети полк на бенгалската кавалерия.

— Не бих казал, че сте англичанин.

— Прав сте, французин съм по рождение, но служа на английската корона.

— И какво правите тук сам в джунглата? — запита го Яниш.

— Европеец! — възкликна лейтенантът, гледайки го с учудване.

— Португалец, господине.

Младият мъж се поклони леко и добави:

— Не, не съм сам, защото допреди няколко часа бях с още двама души в моя лагер.

— Опасявате се да не би да са били удушени? — попита Сандокан.

— Не знам нищо, но се съмнявам, че тези влечуги, които се опитаха да ме задушат, са ги пощадили.

— Моланги ли са вашите хора?

— Не, сипаи.

— Кой даде изстрела с пушка, който ни накара да се притечем?

— Аз, господин…

— Наричайте ме просто капитан засега, ако не възразявате, господин…

— Реми дьо Люсак — каза младият мъж. — Стрелях срещу тези петима негодници, които се нахвърлиха върху мен в момента, когато бях залегнал в храстите, дебнейки един аксис, който исках да отстрелям за обед.

— И не ги улучихте?

— За съжаление, въпреки че съм добър ловец.

— Значи сте дошли тук на лов?

— Да, капитане — отвърна Люсак. — Имам тримесечна отпуска и от две седмици съм на лов в джунглата.

Изведнъж отскочи назад с вик:

— Стреляйте!

Дарма излезе на брега и се запъти към господаря си.

— Тя е наша приятелка, не се плашете, господин лейтенант — рече ТремалНаик. — Тя е, която прогони удушвачите, готвещи се да нападнат нашия капитан.

— Красив звяр.

— По-послушен и от куче.

— Господин Дьо Люсак — каза Сандокан. — Къде се намира вашият лагер?

— На един километър оттук, на брега на рекичката.

— Желаете ли да ви придружим? Нашият лов за тази вечер и без това свърши.

— И вие ли сте ловци?

— Засега ни смятайте за такива. Да отидем да видим дали тугите са пощадили хората ви.

Французинът потърси в тревата оръжието си — отлична английска двуцевна карабина — и след като я намери, рече:

— На вашите заповеди.

Сандокан направи знак на ТремалНаик да застане до лейтенанта, след което каза:

— Ние с Яниш ще останем в ариергард. Движете се по-далече от брега. Освен примки тугите не е изключено да имат и пушки.

Беше вече толкова тъмно, че не виждаха нищо наоколо си и за да бъдат по-сигурни, наблюдаваха държанието на Дарма.

Поеха на път през пипаловата гора, която сякаш нямаше край, държейки под ръка карабините си, за да бъдат готови в случай на нападение.

Но удушвачите изглежда се бяха отдалечили, защото Дарма не даваше никакви признаци на безпокойство.

— Какво мислиш за тази история? — обърна се Сандокан към Яниш. — Дали този офицер ще попречи, или ще бъде полезен за нашите проекти? Щом този човек е навлязъл така дълбоко в джунглата, той без съмнение е голям смелчага. А при опасни експедиции още един смелчага никога не е излишен. Какво ще кажеш, ако предложи да се присъедини към нас?

— Бих го приел — отвърна Яниш. — Отиваме да се бием срещу хора, на чиято смърт бенгалското правителство само ще се радва.