Читать «Последната врата» онлайн - страница 5

Мини на 47.

19

Унесен в мисли, ти се прибираш в тясната си стаичка зад работилницата. Може би утре ще успееш отново да посетиш представлението. Надяваш се да измолиш от майстора пари за билет.

Но на следващия ден те очаква изненада. Циркът си е заминал и представлението е отменено. Както научаваш от един клиент, трупата била поканена спешно да изнесе представление в двореца на княза от големия град.

Така свършва цялата история. Остава ти само мъчителното чувство, че си се докоснал до нещо вълшебно, ала не си сторил всичко, за да станеш част от магията.

20

Сред планинското безмълвие избухва див, безумен смях. С ужас се завърташ и виждаш как само на няколко крачки разстояние Тибур излиза от една пукнатина на скалата. В очите му блести неописуема злоба.

— Ето че пак се срещнахме — изрича с тих, съскащ шепот ловецът на тролове. — Казах ти, че ще съжаляваш, а сега ще разбереш, че не се шегувам.

Ако имаш арбалет и искаш да стреляш по Тибур, премини на 32.

В противен случай отгърни на 65.

21

Не е трудно да проследите Тибур. Той върви като пиян, често се препъва и нито веднъж не поглежда назад. Сякаш някаква невидима сила е получила власт над него и го тегли към източното подножие на Химур-Ган.

— Но накъде отива той? — отново пита Арнир. — Нататък няма нищо, само скали и пущинаци.

— Точно така — мрачно потвърждава Шургуп. — Натам са Черните скали. Място, където даже моят народ не смее да пристъпи.

— Защо?

Таласъмът се кани да отговори, но ти го изпреварваш.

— Тукашните легенди разказват, че под Химур-Ган някога е имало град на магьосници.

— Не — поправя те Шургуп. — Никога не е имало град. Само древно капище на диви племена, които са се прекланяли пред силите на злото. Било е още преди създаването на Баратулия.

— Прокълнато място… — прошепва Гилмориен. — Послушайте съвета ми, нека да оставим Тибур на съдбата му и да се върнем към прохода. Предчувствам, че ни дебне нещо страшно.

Ако се съгласиш с мнението на елфа, прехвърли се на 45.

Ако желаеш да продължите след Тибур, мини на 62.

22

Въоръженият елф уморено потрива чело.

— Може и да греша… ала поне не желая грешката ми да бъде платена с чиято и да било кръв. Нека вождът на нашето племе реши съдбата ви. Последвайте ме, но помнете, че през цялото време ще бъдете на прицел.

Мини на 41.

23

Каниш се да заговориш, когато иззад дърветата отново долитат гласове.

— Връщат се проклетниците! — ядно изругава Арнир. — Какво ли им е хрумнало сега?

— Не знам, но ще е най-добре да се приготвим за бягство — обажда се таласъмът.

Разбираш, че той има право, но те обзема любопитство. Какво ли е накарало потерята да се върне толкова скоро? Едва ли са открили следите ви, иначе щяха вече да са навлезли в горичката откъм горния край. Тогава?

Ако искаш да пропълзиш напред между дърветата, за да чуеш за какво си говорят преследвачите, мини на 89.

Ако предпочетеш да не поемаш подобен риск, прехвърли се на 153.

24

Без повече приказки ти тръгваш към скалната стена и започваш да се изкачваш по скритите стъпала в пукнатината. Ако вече си разговарял с местния вожд, мини на 60.