Читать «Последната врата» онлайн - страница 4

Ако се съгласиш с тази замяна, мини на 18.

Ако смяташ, че сделката е твърде неравна, прехвърли се на 29.

11

Продължаваш напред, но още щом нозете ти докосват черните камъни, усещаш как те обзема непреодолима умора. До тебе Гилмориен надава вик на болка и рухва като покосен. Опитваш се да обърнеш глава към останалите, но нямаш сили дори за това. Пред очите ти плъзва мъглива пелена. Правиш крачка назад… и се свличаш в несвяст върху скалата.

Минути или часове по-късно от мрака те изтръгва жестока болка. Свирепото лице на Тибур е увиснало над твоето, а пръстите му се впиват в гърлото ти като клещи. Светът отново започва да чезне. Последното, което чуваш преди смъртта си, е викът на Тибур, отправен към тъмнината сред побитите камъни:

— Ти ми помогна! Сега съм твой завинаги!

12

— Е, добре — съгласяваш се ти. — Ще търсим вратата. Но най-напред трябва да потърсим закътано място, където да отпочинем и да обмислим накъде ще продължим.

Елфът се усмихва широко и кимва.

— Не се тревожи, ние елфите умеем да откриваме най-добрите места за почивка. Следвайте ме.

И той тръгва напред.

Мини на 243.

13

— Аз ще потвърдя! — високо изричаш ти и пристъпваш напред.

Елфът те поглежда презрително.

— Не ме карай да се смея в този тежък час. Как да ти имам вяра? Човек…

— И освен това приятел на елфите! — добавяш ти, изваждайки берила от джоба си. — Този камък получих в Елоида от вожда на тамошното племе!

Наоколо се надига смаян шепот, после настава тишина.

— Добре тогава — въздъхва водачът. — Вожд е дал камъка, значи пак вожд трябва да реши съдбата ви. Последвайте ме, но помнете, че през цялото време ще бъдете на прицел.

Мини на 41.

14

— … девет… ДЕСЕТ!

В тунела звънва зловещата песен на лъковете и ти падаш, пронизан от десет стрели. Това е краят както на приключението, така и на твоя живот.

15

Странно, в този миг не изпитваш нито капчица страх. Просто се изправяш и решително пристъпваш срещу ловеца на тролове. Когато те вижда, той скача на крака и от устните му излита глухо ръмжене.

Мини на 59.

16

Уви, двамата разбойници те държат прекалено здраво. Останалите се хвърлят към вратата. Гилмориен пъргаво се изплъзва от първите удари, поваля двама противници, ала сетне останалите се скупчват върху него.

Схватката трае само минута или две, но ти се струва, че е минала цяла вечност. Когато мъжагите се отдръпват, елфът лежи неподвижно на пода сред локва кръв, а от гърдите му стърчи дръжката на нож. Благородният Гилмориен е загинал в безнадеждния опит да те спаси.

Мини на 246.

17

Бавно надигаш арбалета, прицелваш се и натискаш спусъка. Свистенето на стрелата процепва горската тишина.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 247.

От 7 до 12 — продължи на 27.

18

Поколебаваш се, после решително подаваш жълтиците на просяка.

— Дано да знаеш какво вършиш, старче. Защото размяната е наистина неравна — едно към сто, ако не и повече.

Старецът дрезгаво се разсмива и изсипва грошовете в шепата ти.

— Едно към сто, казваш… А за едно към колко би заменил един слънчев лъч? Или едно утро? Или един ден живот? Върви си спокойно по пътя. Не аз спечелих, а ти. Сбогом, пътнико…