Читать «Последната врата» онлайн - страница 3

Крайно време е да се намесиш и да предотвратиш свадата. Какво ще кажеш на спътниците си?

„Спокойно, приятели, след малко ще ви донеса храна от хана“ — продължи на 80.

„Не се карайте! Да продължим напред и все някъде ще намерим храна“ — мини на 220.

7

Решаваш, че ще е най-разумно да се подчините на надписа. Разделяте се на разстояние десет крачки един от друг и продължавате напред. Отвъд арката тунелът се превръща в истинска подземна улица, покрита с гладки каменни плочи. Наоколо пещерата става все по-широка. Внезапно джуджето спира и надава вик:

— Град! Подземен град!

Бързо пристъпваш напред и в бледата светлина на кълбото съзираш изумителна гледка. Пещерата се разширява до огромни размери. Сред нея незнайни строители са изградили великолепни многоетажни къщи, свързани с улици и проходи на различни нива. Стените, колоните, даже тротоарите са украсени с инкрустации от злато и скъпоценни камъни.

— Баратулия! — смаяно въздъхва джуджето. — Това е Баратулия, легендарният изгубен град на моя народ! Най-прекрасното творение на подземните строители, пълно с несметни съкровища.

— Съкровища ли каза? — обажда се изотзад таласъмът.

— Млък, алчно изчадие! — сопва се джуджето. — Не посягай с мръсните си ръце към съкровищата на моя народ!

— Изобщо не съм посягал! — обидено отговаря таласъмът. — Просто ми хрумна, че с една малка част от тия съкровища ще можем да се откупим от Тибур. Така вече хората няма да ни преследват.

Идеята на таласъма звучи разумно. Ако решиш да я приемеш, мини на 36.

Ако отхвърлиш предложението, отгърни на 49.

8

Луната е залязла и под дървесните корони царува непрогледен мрак. Въпреки умората, ти стоиш буден, взираш се към гората и напрягаш слух. Не чуваш нищо, освен дишането на спящите си другари.

Внезапно трепваш. Между дърветата край поляната нещо помръдва. Поне така ти се струва, макар че не знаеш дали не е илюзия на въображението и изморените очи. Застиваш неподвижно и приковаваш поглед натам. Да! Някаква неясна сянка отново се раздвижва и безшумно пристъпва към съседния дънер.

Ако имаш арбалет и искаш да стреляш по сянката, премини на 17.

Ако засега предпочиташ да се задоволиш с наблюдение, продължи на 35.

9

Невъзмутимо, сякаш изобщо нищо не се е случило, Гилмориен излиза в средата на поляната и ви оглежда един по един.

— И тъй, нека да продължим разговора оттам, където ни прекъснаха. Вече решихме, че ще се опитаме да потърсим Последната врата. Но накъде да се отправим? Има ли някой от вас идея?

Ако вече си решил накъде да тръгнете, мини на 23.

Ако предпочиташ да изслушаш мненията на другите от групата, прехвърли се на 51.

10

Когато монетата издрънчава в паничката, просякът я опипва и въздъхва.

— Злато, истинско злато… Откога не съм докосвал такава монета. Благословен да си, момко! Твоята щедрост заслужава награда, затова ще ти предложа размяна. Искаш ли да вземеш това срещу всичко, което има в кесията ти?

И той измъква изпод дрипите си шепа потъмнели медни монети.

Неволно се усмихваш. Хубава сделка! Десет жълтици срещу някакви си медни грошове!