Читать «Последната врата» онлайн - страница 60
Любомир Николов
На запад, към гората Дениарда — мини на 187.
На изток, към Устуримските блата — продължи на 201.
На север, към Химурганския проход — попадаш на 242.
282
Какво гласи първият ред от надписа?
ГАБЕЛАТ — мини на 253.
ГАРАКАЛ — продължи на 271.
ГАРУТАМ — прехвърли се на 276.
ГАРУНАС — отгърни на 261.
ГАМИЛИС — попадаш на 267.
Ако разчитането те е затруднило и искаш да се откажеш, мини на 142.
283
Те бавно прекрачват през прага към вълшебния свят — Арнир, Банун, Шургуп с вярната маймуна… Последен минава Гилмориен. От другата страна той се обръща и вдига ръка за последно сбогом, ала още преди да е довършил жеста си, вратата трепва и отново се превръща в обикновена полирана скала.
— Всичко свърши… — задавено прошепваш ти. — И какво ми остава?
— Остава животът — изрича зад тебе гласът на вълшебника. — Остава вярата в невъзможното. И копнежът. Пожелай магията. Желай я от сърце дори и в най-сивите дни на живота. Тогава ще дойда пак. Непременно ще дойда, защото… — Старецът тихичко се разсмива. — Е, това всъщност е тайна, но мисля, че мога да я споделя. Знай, млади приятелю, че ти е отредено един ден да тръгнеш по моя път. А дотогава… сбогом!
Когато се обръщаш, вече си сам. От вълшебника няма и следа. Останал е само споменът за гласа му, който отеква в душата ти отново и отново, докато крачиш надолу към пътя:
Пожелай магията. Желай я от сърце дори и в най-сивите дни на живота. Тогава ще дойда пак. Непременно ще дойда…
Приложение
Таблица на шанса
info
Информация за текста
Източник: SF&F BBS
Издание:
Колин Уолъмбъри. Последната врата
ИК „Хермес“, Пловдив, 1994
Художник: Борис Стоилов
ISBN 954-459-174-5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/422]
Последна редакция: 2010-01-05 13:50:19
notes
1
Руническите надписи в това електронно копие са предварително разшифровани с помощта на руническия шифър, поместен в хартиеното издание. Навсякъде, където пише „карта“, се има предвид руническият шифър. Бел. Борислав.