Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 83

Конниците се приближаваха бързо. Бяха около десет. Цири видя как на задния фургон Поли Далберг слага на коленете си два заредени арбалета, а Реган ги покрива с наметалото си. Тя тихо се измъкна изпод платнището, обаче се скри зад широките рамене на Ярпен. Трис се опита да се изправи, изруга и се отпусна върху постелята.

— Стой! — извика първият от конниците, несъмнено командирът им. — Кои сте вие? Откъде идвате и накъде сте тръгнали?

— А кой пита? — Венцк спокойно се изправи в седлото си. — И с какво право?

— Армията на крал Хенселт, любопитни ми господине. Пита десетникът Зивик и няма да пита за втори път. Отговорете веднага! Кои сте вие?

— Интендантската служба на кралската армия.

— Всеки може да го каже. Не виждам никого в кралските цветове!

— Приближи се, десетнико, и погледни внимателно този пръстен.

— Какви са тия пръстени, дето ми блестите с тях? — развика се войникът. — Да не познавам всички пръстени на света? Всеки може да има такъв пръстен. И това ми било важен знак!

Ярпен Зигрин се изправи на капрата, вдигна брадвата си и рязко я пъхна под носа на войника.

— А този знак познат ли ти е? — изръмжа той. — Помириши го и запомни миризмата.

Десетникът дръпна юздите, обърна коня.

— Да ме уплашите ли сте решили? — изрева той. — Мен? Аз съм на кралска служба!

— Ние също — изрече тихо Венцк. — И сигурно по-отдавна от теб. Не се изнервяй, войнико, съветвам те най-доброжелателно.

— Аз съм тук на стража! Откъде да знам какви сте вие?

— Видя пръстена — процеди комисарят. — Ако знакът на скъпоценния камък не ти е познат, то започвам да се питам какъв си ти. На знамето на Кафявата рота е нарисуван същият знак, трябва да ти е познат.

Войникът явно се укроти, за което вероятно изиграха роля в равна степен както спокойните думи на Венцк, така и навъсените, ядосани лица, гледащи от фургоните на конвоя.

— Хмм… — каза той, премествайки калпака си към лявото ухо. — Добре. Ако наистина сте тези, за които се представяте, то сигурно няма да имате нищо против да погледна какво има във фургоните.

— Ще имаме — смръщи вежди Венцк. — И то ще имаме много против. Нашата стока изобщо не ти влиза в работата, десетник. Всъщност не разбирам какво очакваш да намериш там.

— Не разбирате — поклати глава войникът, като сложи ръка на дръжката на меча. — Тогава ще ви кажа. Търговията с хора е забранена, а са се навъдили разни злодеи, които продават роби на Нилфгард. Ако намеря хора с окови във фургоните, не се опитвайте да ми обяснявате, че служите на краля. Ако ще и дузина пръстени да ми извадите.

— Добре — каза сухо Венцк. — Ако става въпрос за роби — търси. За това — разрешавам.

Войникът се приближи до фургона в средата на кервана, наведе се в седлото и вдигна платнището.

— Какво има в тези бъчви?

— А какво трябва да има? Роби? — попита язвително Ярпен Зигрин, отпуснал се върху капрата.

— Питам какво има! Така че ми отговорете!