Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 77
Анджей Сапковски
Той млъкна.
— Е? — промърмори джуджето, извръщайки се. — Хайде, какво чакаш? Кажи, че съм предател и куче, водено на каишка от хората, и че за шепа сребро и паница гадна храна съм готов да се хвърля срещу побратимите си, които са въстанали против вас и се бият за свободата си. Хайде, изплюй го. Не обичам недомлъвките.
— Не, Ярпен — каза тихо Гералт. — Нищо няма да изплювам.
— Ах, няма, така ли? — Джуджето удари конете с камшика. — Не ти се иска? Предпочиташ да гледаш и да се усмихваш? На мен не можеш да кажеш нито дума, а? Обаче на Венцк можеш! „Моля, не разчитайте на моя меч!“ Ах, колко възвишено, благородно и гордо! Върви по дяволите с твоята възвишеност! И с проклетата си гордост!
— Просто искам да съм честен. Не искам да се намесвам в този конфликт. Искам да запазя неутралитет.
— Няма да се получи! — извика Ярпен. — Няма да успееш да запазиш неутралитет, разбираш ли? Не, нищо не разбираш. Слушай, слизай от фургона ми и се качи на коня си. Махай ми се от погледа, надут неутрален. Нервираш ме.
Гералт се извърна. Цири затаи дъх в очакване. Но Гералт не изрече нито дума. Просто скочи от фургона — бързо, меко, ловко. Ярпен го изчака да отвърже кобилата си и отново пришпори конете, като си мърмореше някакви неразбираеми, но застрашително звучащи думи.
Цири също се надигна, за да скочи и да намери коня си. Ярпен се извърна и я изгледа с неприязън.
— С теб също само ядове, госпожичке — изфуча ядосано той. — Притрябвали са ни тук дами и девойки, по дяволите, дори не мога да се изпикая от капрата, трябва да спирам конете и да ходя в храстите!
Цири сложи юмруци на кръста си, тръсна пепеливите си коси и вирна носле.
— Така ли? — попита тя ядосано. — Пийте по-малко бира, господин Зигрин, и няма да имате чак толкова голям зор.
— На тебе какво ти влиза в работата колко бира пия, сополанке!
— Не викайте, Трис току-що заспа!
— Фургонът си е мой! Ако ми се вика, ще викам!
— Пън!
— Какво?! Ах ти, нагла коза!
— Пън!!!
— Сега ще ти дам да се разбереш… О, по дяволите! Пъъън!!!
Джуджето рязко се наведе назад и дръпна юздите в последния момент, когато двата коня вече се канеха да прекрачат през препречил пътя пън. Ярпен се изправи на капрата, ругаейки на човешки и на езика на джуджетата. Със съскане и викове спря фургона. От другите фургони притичаха хора и джуджета, за да отведат конете встрани, където пътят е свободен за преминаване.
— Ти да не задряма, Ярпен? — измрънка приближаващият се Поли Далберг. — Проклятие, ако беше налетял на това, оста и колелата щяха да отидат по дяволите. Какво ти става, да го…
— Разкарай се оттук, Поли! — изрева Ярпен Зигрин и злобно изплющя с юздите по конските гърбове.
— Извадихте късмет — рече мило Цири, докато сядаше на капрата до джуджето. — Както виждате, по-добре е да имате във фургона си магьосница, отколкото да пътувате сами. Предупредих ви точно навреме. А ако се бяхте натъкнали на този пън, докато пикаехте от капрата? Страх ме е да си помисля какво можеше да ви се случи…
— Няма ли да млъкнеш?