Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 79

— Елфите! — изсумтя Ярпен. — Ако трябва да сме точни, те самите са същите пришълци тук, каквито сте и вие, хората, макар и да са дошли на своите бели кораби поне хиляда години преди вас. Сега на всички натрапват приятелството си, сега сме братя, сега се усмихват, показвайки зъбите си, и разправят: „Ние сме побратими“ и „Ние сме Стария народ.“ А някога… Хм, хм… някога стрелите им са свистели около ушите ни, когато ние…

— Значи първи на света са се появили джуджетата?

— Гномите, ако трябва да сме честни. В тази част на света. Защото светът е невъобразимо огромен, Цири.

— Знам. Виждала съм карта…

— Не може да си виждала. Никой още не е нарисувал такава карта и се съмнявам, че ще нарисуват скоро. Никой не знае какво има там, отвъд Огнените планини и Голямото море. Дори и елфите, макар и да се хвалят, че знаят всичко. Нищо не знаят, казвам ти.

— Хмм… Но сега… Хората са много повече от… от вас.

— Защото се множите като зайци — изскърца със зъби джуджето. — Нищо не ви трябва, само се чифтосвате наоколо, без да подбирате, където ви падне и с когото ви падне. А на вашите жени им е достатъчно да седнат на мъжки панталони и коремът им се издува… Какво така стана червена като мак? Искаше да разбереш, нали? Ето ти самата истина и истинската история на света — той се владее от онзи, който умее най-добре да разбива черепите на останалите и да надува корема на жена си в най-бързо темпо. А с вас, хората, е трудно да се конкурираме — както в убийството, така и в съешаването…

— Ярпен — изрече студено Гералт, докато се приближаваше с Плотка, — бъди така добър да внимаваш какви думи използваш. А ти, Цири, престани да си играеш на кочияш, виж какво прави Трис, провери дали не се е събудила и дали не й трябва нещо.

— Събудих се отдавна — обади се със слаб глас магьосницата от вътрешността на фургона. — Но не исках… да прекъсвам този толкова интересен разговор. Не пречи, Гералт. Искам… да узная повече за влиянието на съешаването върху развитието на обществото.

* * *

— Може ли да загрея малко вода? Трис иска да се изкъпе.

— Загрей — съгласи се Ярпен Зигрин. — Ксавиер, свали шиша от огъня, нашият заек вече е готов. Дай котела, Цири. Охо, виж ти, пълен до ръба! Сама ли донесе от ручея дотук такава тежест?

— Аз съм силна.

Най-старият от братята Далберг се изкикоти.

— Не съди по външността й, Поли — каза сериозно Ярпен, докато ловко разкъсваше изпечения заек. — Няма на какво да се смееш. Вярно, че изглежда слабичка, но е здраво и издръжливо момиче. Тя е като кожен колан: тънък, но не можеш да го скъсаш с ръце. И да се обесиш на него — пак ще издържи.

Никой не се засмя. Цири се приближи до насядалите около огъня джуджета. Този път Ярпен и четиримата негови „момчета“ бяха напалили свой собствен огън, защото нямаха намерение да делят с никого заека, уловен от Ксавиер Моран. Дори и за тях самите имаше най-много по една-две хапки.

— Сложи го в огъня — каза Ярпен, облизвайки пръстите си. — Водата бързо ще кипне.

— Глупаво е да се къпе — отбеляза Реган Далберг, докато изплюваше една костица. — Водата само може да навреди на болния. Впрочем и на здравия. Помните ли стария Шрадер? Жена му веднъж го накара да се изкъпе и скоро след това Шрадер умря.