Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 7

— Мир, мир! — предотврати скандала с остър, властен глас сивокос друид. — Не бива, господа! Не и тук, под клоните на Блеобхерис, по-стар от всички спорове и свади на света! И не в присъствие на поета Лютичето, чиито балади трябва да ни учат на любов, а не на кавги!

— Точно така! — подкрепи друида нисък, пълен монах с лъщящо от потта лице. — Гледате, а не виждате, слушате, но не чувате. Няма божия любов във вас, като празни бъчви сте…

— Като стана въпрос за бъчви, изнесете още една, господа! — изписка дългонос гном от каруца, украсена с надписа: „Железни изделия. Изработка и продажба“. — На поета Лютичето сигурно гърлото му е пресъхнало, а и ние няма да е зле малко да се развеселим!

— Наистина сте като празни бъчви, казвам ви! — надвика гнома монахът, който нямаше намерение да се остави да го объркат и да прекъснат проповедта му. — Нищо не сте разбрали от баладите на господин Лютичето, нищо не сте научили. Не сте разбрали, че в баладите се говори за съдбата на човечеството, за това, че сме само играчки в ръцете на боговете, а нашите родни страни са игрални полета за тях. В баладите за предопределението се говори за предопределението на всички нас, а легендата за вещера Гералт и принцеса Цирила, макар и изобразена на фона на онази реална, позната ни война, е плод на въображението на поета, метафора, чрез която ние…

— Глупости говориш, свети човече! — извика от височината на каруцата си Вера Льовенхаупт. — Каква легенда? Какъв плод на въображението? Та аз познавам Гералт от Ривия, виждала съм го със собствените си очи във Визима, където развали магията на дъщерята на крал Фолтест. По-късно го срещнах и на Търговския път, където по молба на Гилдията беше убил свиреп грифон, който нападаше керваните, и с тази си постъпка спаси живота на много добри хора. Не, това не е легенда и не е приказка. Истина, самата истина ни изпя тук маестро Лютичето!

— Потвърждавам! — обади се стройна жена-воин с черни коси, опънати назад и сплетени в дебела плитка. — Аз, Райла от Лирия, също познавам Гералт Белия вълк, прочутия унищожител на чудовища. Виждала съм също и неведнъж магьосницата Йенефер, когато съм била в Аедирн, в град Венгерберг, където тя има жилище. Но изобщо не съм знаела, че тези двамата се обичат.

— Но това трябва да е истина — обади се изведнъж с мелодичен глас красивата елфка с хермелиновата шапчица. — Толкова красива балада за любовта не може да е измислица.

— Не може да е измислица! — подкрепиха елфката дъщерите на комеса Вилиберт и като по команда изтриха очите си с шалчетата. — В никакъв случай!

— Милостиви магьоснико! — обърна се към Радклиф Вера Льовенхаупт. — Обичали ли са се те, или не? Вие със сигурност знаете какво се е случило наистина с тях, с вещера и онази Йенефер. Повдигнете завесата пред тази тайна.

— Щом песента казва, че са се обичали — усмихна се магьосникът, — значи така е било и такава любов живее векове. Такава е силата на поезията.

— Говори се — обади се внезапно комесът Вилиберт, — че Йенефер от Венгерберг е загинала при Соденския хълм. Няколко магьоснички са намерили смъртта си там…