Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 62

Гералт я прегърна силно. Тя вече не се опитваше да го отблъсне.

— Не пожалиха за нас и най-силните магии, заклинания, еликсири, амулети и артефакти — продължи тя приглушено. — Нямаше нещо, което не биха дали за осакатените герои от Хълма. Закърпиха ни, излекуваха ни и ни върнаха предишната външност, косите и зрението. Почти не се забелязват… следите. Но аз вече никога няма да облека рокля с деколте, Гералт. Никога.

Вещерите мълчаха. Мълчеше и Цири, която безшумно се беше промъкнала в залата и стоеше на прага, свила рамене и скръстила ръце на гърдите си.

— Така че не ми говори за мотивация — каза след малко магьосницата. — Преди да застанем на този Хълм, Капитулът просто ни каза: „Така трябва.“ Чия беше тази война? Какво защитавахме там? Територия? Граници? Хората и техните колиби? Интересите на кралете? Влиянието и доходите на магьосниците? Реда от Хаоса? Не знам. Но се бихме, защото така трябва. И ако се наложи, ще застана на Хълма отново. Защото, ако не го направя, ще означава, че и предишния път е било ненужно и напразно.

— Аз ще застана до теб! — извика пискливо Цири. — Ще видиш, ще застана! Нилфгардците ще ми платят за баба и за всичко… Не съм забравила!

— Тихо! — обади се Ламберт. — Не се намесвай в разговорите на възрастните…

— Как ли пък не! — тропна с крак девойката и в очите й проблеснаха зелени пламъчета. — За какво мислите, че се уча да се бия с меч? Искам да го убия, онзи черен рицар, който беше в Цинтра, онзи с перата на шлема — заради това, което ми направи, заради това, че ме беше страх! И ще го убия! Затова се уча!

— Значи ще престанеш да се учиш — изрече Гералт с глас, по-студен от стените на Каер Морхен. — Докато не разбереш какво е това меч и за какво трябва да служи в ръцете на един вещер, повече няма да го взимаш в ръка. Ти не се учиш, за да убиваш и да бъдеш убита. Учиш се да убиваш не от страх и омраза, а за да можеш да спасяваш живот. Своя и чужд.