Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 49

— Едва втория път е заговорила смислено — досети се тя. — Значи е имало и втори път. Също ли след наркотик, изпит поради разсеяността ви?

— Трис — вдигна глава Гералт, — сега не е подходящ момент за подигравки. На нас това не ни е забавно. То ни тревожи и безпокои. Да, имаше и втори, и трети път. Цири падна много лошо по време на тренировка. Загуби съзнание. Когато дойде на себе си, отново изпадна в транс. И отново бълнуваше. И пак гласът й не беше нейният. И пак всичко беше неразбираемо. Но аз вече съм слушал подобни гласове, подобен начин на говорене. Така говорят онези клети, болни, побъркани жени, наричани оракули. Разбираш ли какво имам предвид?

— Напълно. Това е бил вторият път. Да преминем към третия.

Гералт потри челото си, по което изведнъж беше избила пот.

— Цири често се буди нощем — поде той. — С вик. Преживяла е много неща. Не иска да говори за това, но несъмнено е видяла в Цинтра и в Ангрен неща, които не бива да се виждат от деца. Даже се опасявам, че… някой може да й е причинил нещо лошо. И това се връща в сънищата й… Обикновено я успокояваме лесно, заспива без проблеми… Но веднъж, когато се събуди… отново изпадна в транс. Отново заговори с чужд, неприятен… зъл глас. Говореше ясно и смислено. Предсказваше. Пророкуваше. И ни предсказа…

— Какво? Какво, Гералт?

— Смърт — изрече кротко Весемир. — Смърт, дете.

Трис погледна към Цири, която с пискливо гласче обвиняваше Коен, че я мами в играта. Коен я прегърна и се разсмя. Магьосницата изведнъж осъзна, че никога, никога по-рано не е чувала някой вещер да се смее.

— На кого? — попита тя бързо, гледайки Коен.

— На него — отговори Весемир.

— И на мен — добави Гералт. И се усмихна.

— А когато се събуди…

— Не помнеше нищо. А ние решихме да не я разпитваме.

— И правилно сте постъпили. Що се отнася до пророчеството… беше ли конкретно? С подробности?

— Не. — Гералт я погледна право в очите. — Беше заплетено. Не питай за това, Трис. Тревожи ни не съдържанието на предсказанията и бълнуванията на Цири, тревожи ни това, което става с нея. Не се боим за себе си, а…

— Внимавай — предупреди го Весемир. — Не говори за това пред нея.

Коен се приближи до масата, носейки момичето на конче.

— Кажи лека нощ на всички, Цири — каза той. — Кажи лека нощ на тези нощни птици. Ние отиваме да спим. Полунощ наближава. След малко ще свърши Мидинваерн. От утре с всеки изминал ден пролетта ще е все по-близо!

— Жадна съм. — Цири се наведе от раменете му и посегна към бокала на Ескел. Вещерът ловко издърпа съда изпод протегнатата й ръка и й подаде каната с вода. Трис бързо се изправи.

— Заповядай. — Тя подаде на момичето своя наполовина пълен бокал, като същевременно стискаше многозначително ръката на Гералт и гледаше Весемир в очите. — Пий.

— Трис — прошепна Ескел, гледайки как Цири пие с големи глътки. — Какво правиш? Та нали това…

— Млъкни, ако обичаш.

Не се наложи да чакат дълго ефекта. Цири изведнъж се напрегна, извика тихо, усмихна се широко и щастливо. Зажумя, разпери ръце. Засмя се, направи пирует, затанцува на пръсти. Ламберт с мълниеносно движение махна изпречилото се на пътя й столче, Коен застана между танцуващото момиче и пламъците на огнището.