Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 34

Трис издържа на погледа на Гералт.

— Множество цинтрийци — отвърна тя — след поражението избягаха във Верден, в Бруге, в Темерия, на остров Скелиге. Сред тях има велможи, барони, рицари. Приятели, роднини… както и настоящи… поданици на това момиче.

— Приятелите и роднините не я потърсиха след войната. Не я издириха.

— Защото не е била предопределена за тях? — усмихна се Трис на Гералт. Не съвсем искрено, но много мило. Така мило, както само тя умееше. Не й се искаше той да й говори с такъв тон.

Вещерът сви рамене. Трис, която го познаваше поне донякъде, веднага смени тактиката, като се отказа от аргументите.

Погледна отново към Цири. Момичето, стъпвайки ловко по гредата, се завъртя бързо, мушна леко с меча и веднага отскочи назад. Удареното чучело се залюля леко на въжето.

— Е, най-накрая! — извика Ламберт. — Най-накрая разбра! Върни се назад и го направи още веднъж. Искам да се уверя, че не е по случайност!

— Този меч — обърна се Трис към вещерите, — изглежда, е остър. А гредата май е хлъзгава и неустойчива. И учителят изглежда като идиот, който обезкуражава момичето с виковете си. Не се ли боите, че може да стане някой нещастен случай? Или разчитате на това, че предопределението ще предпази детето?

— Цири тренираше почти половин година без меч — каза Коен. — Умее да се движи. А ние я наблюдаваме внимателно, защото…

— Защото това е нейният дом — довърши Гералт тихо, но решително. Много решително. С тон, който слага край на дискусията.

— Точно в това е работата — въздъхна дълбоко Весемир. — Трис, сигурно си уморена. Гладна ли си?

— Не отричам — въздъхна тя, отказвайки се да търси повече погледа на Гералт. — Честно казано, едва се държа на краката си. Прекарах последната нощ от пътуването в полуразрушена овчарска колиба, зарита в слама и стърготини. Уплътних дупките в стените с помощта на магия, иначе сигурно щях да измръзна. Мечтая си за чиста постеля.

— Ще вечеряш с нас. Веднага. А после добре ще се наспиш и ще си починеш. Приготвили сме ти най-хубавата стая, тази в кулата. В най-хубавото легло, което може да се намери в Каер Морхен.

— Благодаря — усмихна се леко Трис. „В кулата — помисли си. — Добре, Весемире. Днес може и в кулата, ако за теб е толкова важно да спазваш приличието. Мога да спя и в кулата, в най-хубавото легло, което може да се намери в Каер Морхен. Макар и да предпочитам да съм в най-лошото, но с Гералт.“

— Да вървим, Трис.

— Да вървим.

* * *

Вятърът почукваше капаците на прозореца, поклащаше покриващия стъклото остатък от разядения от молците гоблен. Трис лежеше в най-хубавото легло в Каер Морхен сред абсолютна тишина. Не можеше да заспи. И работата не беше там, че най-хубавото легло в Каер Морхен се оказа полуразпаднал се паметник на отминалите времена. Трис размишляваше интензивно. И всичките пропъждащи съня мисли се въртяха около един основен въпрос.