Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 36

Трис наблюдаваше двамата и завиждаше, макар че, като изглеждаше, нямаше за какво да се завижда. Връзката явно носеше нещастие и на двамата, водеше просто към изтощение, беше болезнена и противно на всякаква логика… продължаваше. Трис не разбираше това. И беше заинтригувана. Заинтригувана до такава степен, че…

Съблазни вещера почти без да използва магия. Просто избра подходящ момент. Момент, в който двамата с Йенефер за пореден път се бяха сдърпали и се бяха разделили след бурен скандал. Гералт се нуждаеше от топлина и искаше да забрави за всичко.

Не, Трис не се стремеше да го отнеме от Йенефер. Всъщност тя се нуждаеше много повече от приятелката си, отколкото от него. Но кратката връзка с вещера не я разочарова. Тя намери това, което търсеше — емоции като чувство за вина, страх и болка. Неговата болка. Трис преживя тези емоции — те я възбуждаха и тя не можа да ги забрави, след като се разделиха. А какво е собствена болка беше разбрала наскоро. В момента, в който неистово пожела да бъде отново с него. Дори за малко, за миг — но да бъде с него.

А сега той беше толкова близо…

Трис стисна длан в юмрук и удари възглавницата. „Не — помисли си, — не ставай глупава, малката. Не мисли за това. Мисли си за…“

За Цири? Нима…

Да. Това беше истинската причина за посещението й в Каер Морхен. Сивокосото момиче, което в Каер Морхен искат да превърнат във вещерка. Истинска вещерка. Мутантка. Машина за убиване, същата като тях.

„Това е ясно — помисли си тя изведнъж, чувствайки отново силна възбуда, но този път от съвсем различен вид. — Това е ясно. Искат да накарат момичето да мутира, да я подложат на Изпитанието с Треви и на Трансформацията, но не знаят как да го направят. От старите вещери не е жив никой освен Весемир, а Весемир е бил само учител по фехтовка. Скритата в подземията на Каер Морхен лаборатория, покритите с прах бутилки с легендарните еликсири, печки, съдове за дестилация и реторти… Никой от тях не знае как се използва всичко това. Защото е безспорен факт, че мутагенните еликсири са създадени в незапомнени времена от някакъв магьосник ренегат, а наследниците му са ги усъвършенствали през годините, години наред са контролирали с помощта на магии процеса на Трансформация, на който са подлагани децата. И в един момент веригата се е прекъснала. Не са достигали магически знания и способности. Вещерите имат билки и треви, имат лаборатория. Знаят, рецептурата. Но нямат магьосник.

Кой знае, може да са опитвали? Да са давали на децата отвари, приготвени без участието на магия?“

Потрепери при мисълта какво може да се е случило с тези деца.

„А сега — продължи да размишлява тя — искат да накарат момичето да мутира, но не могат. А това може да означава… Това може да означава, че очакват помощ от мен. Следователно сигурно ще видя нещо, което не е виждал нито един жив в момента магьосник, ще науча неща, които нито един жив магьосник не знае. Прочутите треви и билки, съхраняващите се в дълбока тайна вирусни образци, знаменитите загадъчни рецептури…