Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 171

— Знам.

— Видях те… Видях как…

— Никога повече. Никога повече няма да видиш това. Вече никога няма да го сънуваш. Ще ти дам сила, която ще прогони тези кошмари. Затова те доведох тук, Цири — за да ти покажа тази сила. От утре ще започна да ти я давам.

* * *

Настъпиха тежки, изпълнени с труд дни, дни на напрегнато обучение и изтощителна работа. Йенефер беше решителна, взискателна, често строга, понякога плашещо властна. Но никога не беше скучна. По-рано Цири едва успяваше да не заспи в храмовото училище, а понякога даже задрямваше под съпровода на монотонните нежни гласове на Ненеке, Йола Първа, Заричка или другите учителки жрици. Но с Йенефер това беше невъзможно. И не само заради тембъра на гласа на магьосницата и не защото тя говореше с кратки, рязко подчертани изречения. Много по-важно беше съдържанието на знанията. Науката за магията. Увлекателна, възбуждаща, поглъщаща я изцяло.

Цири прекарваше по-голямата част от деня с Йенефер. Връщаше се в общата спалня късно вечерта, падаше на леглото като пън и заспиваше мигновено. Послушничките се оплакваха, че страшно хърка, опитваха се да я събудят. Безуспешно.

Цири спеше дълбоко.

Без да сънува.

* * *

— О, богове! — въздъхна отчаяно Йенефер, разроши с двете си ръце черните си къдрици, наведе глава. — Та това е толкова лесно! Ако не можеш да овладееш това движение, какво ще правим тогава с по-сложните?

Цири се извърна, промърмори нещо, изсумтя, разтри изтръпналата си ръка. Магьосницата отново въздъхна.

— Погледни още веднъж гравюрата, виж как трябва да са разположени пръстите. Обърни внимание на пояснителните стрелки и руните, описващи жестовете, които трябва да се направят.

— Вече гледах тази гравюра хиляди пъти! Разбирам руните! Vort, caelme. Ys, veloe. Отдалечаване, бавно. После бързо спускане. Дланта… о, така ли?

— А малкото пръстче?

— Невъзможно е да се задържи така, без да се свие безименният пръст.

— Дай ми ръката си.

— Аууу!

— Тихо, Цири, защото Ненеке пак ще дойде, ще си помисли, че ти одирам кожата или те пържа в масло. Не променяй положението на пръстите. А сега направи жеста. Завъртане, завъртане на китката. Добре. А сега тръсни длан, отпусни пръстите. И повтори всичко. О, не! Знаеш ли какво направи? Ако направиш по този начин истинско заклинание, поне месец ще лекуваш ръката си в шина. Какво, да не би дланите ти да са от дърво?

— Ръцете ми са свикнали да боравят с меча! Това е!

— Глупости. Гералт цял живот е размахвал меча, а пръстите му са толкова ловки и… хммм… много нежни. Продължавай, патенце, опитай още веднъж. Виждаш ли? Достатъчно беше да го поискаш. Достатъчно беше да се постараеш. Още веднъж. Добре. Тръсни дланта си. И още веднъж. Добре. Умори ли се?

— Малко…

— Дай да ти масажирам дланта и ръката. Защо не използваш моя мехлем? Лапичките ти са груби като на корморан… А това какво е? Следа от пръстен, нали? Така ли ми се струва, или наистина ти забраних да носиш украшения?

— Но аз спечелих това пръстенче от Мира при игра на карти! И го носих само половин ден!