Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 173

Цири изпълни указанията на Йенефер и се прехвърли в стаята й. Сега бяха заедно не само денем, но и нощем. Понякога обучението се провеждаше и през нощта: някои жестове, формули и заклинания не биваше да се прилагат на дневна светлина.

Доволна от успехите на момичето, магьосницата забави темповете на обучение. Вече имаха повече свободно време. Прекарваха вечерите в четене на книги. Цири си проправяше път през дебрите на „Диалози за природата на магията“ от Стамелфорд, „Държавата на стихиите“ от Гиамбатиста, „Естествена магия“ на Рихерт и Монк. Прегледа и произведения, които не беше в състояние да прочете изцяло, като „Невидимият свят“ на Ян Бекер или „Тайната на тайните“ на Агнес от Гланвил. Хвърли поглед и на древните, пожълтели „Кодекс“ от Мирте и „Ard Aercane“, а дори и на знаменитата, страшна „Dhu Dwimmermorc“, пълна с ужасяващи гравюри.

Взимаше и други книги, които не бяха свързани с магиите. Прочете „История на света“ и „Трактат за живота“. Не пропускаше и по-леките книги от библиотеката на храма. С пламнали бузи погълна „Игрички“ на маркиз Ла Креам и „Кралски дами“ на Ана Тилер. Прочете и „Несгодите на любовта“ и „Времето на Месечината“ — сборници от поетични произведения на известния трубадур Лютичето. Поплака над изящните, изпълнени със загадки балади на Еси Давен, събрани в малко, изящно подвързано томче, озаглавено: „Синята перла“.

Често се възползваше от предоставеното й право и задаваше въпроси. И получаваше отговори. Обаче все по-често й се налагаше и самата тя да отговаря на въпроси. Отначало Йенефер като че ли изобщо не се интересуваше от нейната съдба: нито от детството й в Цинтра, нито от събитията от по-късните години, по време на войната. Но постепенно въпросите ставаха все по-конкретни. Цири беше принудена да отговаря — правеше го с голяма неохота, защото всеки въпрос на магьосницата отваряше в паметта й врати, които тя си бе обещала никога повече да не открехва — искаше да си останат затворени завинаги.

След срещата с Гералт в Соден тя реши, че е започнала „нов живот“ и всичко, което е било в Цинтра, е зачеркнато окончателно и безвъзвратно. Вещерите в Каер Морхен никога не я питаха за нищо, а преди идването й в храма Гералт даже поиска от нея да не казва нито дума за това къде е била. Ненеке, която, естествено, знаеше всичко, се постара за пред другите жрици и послушнички Цири да се превърне в най-обикновена извънбрачна дъщеря на рицар и селянка, за която не се е намерило място нито в замъка на баща й, нито в бърлогата на майка й. Половината послушнички в храма на Мелителе бяха именно такива деца.

Йенефер също знаеше тайната. Тя беше от тези, на които Цири можеше да се довери. И Йенефер я разпитваше. За тогава. За Цинтра.